Начало / Занаятчийство / Дърворезба
Дърворезба - Трявна

Дърворезба

Дърворезба - ТрявнаЗа постигането на хармонична красота върху дървото са нужни много любов, безкрайно търпение, да се изрежат стотиците чертици и черти и вярно око, да се съчетаят в стилизирани фигури, за да се превърнат в оная ефирна, сякаш недокосната от човешка ръка красота плетеница, която гали окото като хубаво моминско лице.

Дърворезбата по българските земи има стари традиции както в бита, така и в религиозния култ. По време на Възраждането тя бележи връх в своето развитие. Съхранените от това време художествени творби са в съзвучие с душевността, поривите и надеждите на хората, които ги създават. С неповторимите си природни дадености Трявна се превръща в притегателен център за много майстори резбари. Днес никой не може да каже кой точно е първият резбар в Трявна и какво е изработил, но когато в началото на ХIХ век в града се заселва прочутия резбар хаджи Георги от Видин, той намира многогодишна традиция и обособен резбаро-дюлгерски еснаф.

Най-ранните изяви на възрожденската резба в Трявна се свързват с прочутата фамилия „Витановци“. Мнозина от тях са били и добри иконописци  /Поп Витан Цонев, Витан Коюв, Симеон Симеонов, Цоню Симеонов/. Други от резбарите са били отлични строители /Димитър Ошанеца, Иван Бочуковеца, Никола Драгошинов, Уста Генчо Кънев, Генчо Новаков/.

Силен тласък на развитието на занаята дава засиленото строителство на църкви по българските земи, което трае през целия ХIХ век. Запазените ранни творби на ТРЕВНЕНСКАТА резбарска школа са много малко и се намират в Арбанаси и някои от Търновските манастири. Пищната резба на ХIХ век можем да видим както в двете Тревненски църкви, така и в Габрово, Севлиево, Свищов, Троян, Чирпан и много други градове и села.

Простотата и очарованието на битовата дърворезба все още откриваме не само в Тревненските, но и в Боженските и Жеравненските къщи. През 1808 година на таваните в Даскаловата къща изгряват двете слънца, които и до ден днешен си остават ненадминати със своята красота и хармоничност.

Тревненската резбарска школа е самобитна, създава един до голяма степен чист и своеобразен стил. Чуждите влияния в него са малко и много деликатно вграждани. Преобладава пищният растителен орнамент, предаден на няколко пласта. Изобилието на дървесни породи, подходящи за различни видове резба предава допълнителна красота на творбите. Използва се орех, круша, явор, липа, бреза, топола, дъб, елша и др. Много често сред натежелия растителен орнамент се появяват гълаби, пауни, славеи и дори екзотични животни като камилата. Разцвета си бележи в църковната резба – иконостаси, олтарни врати, владишки тронове, амвони. Тук са застъпени и дълбоката релефна, и красивата ажурна резба.

Тревненската дърворезба продължава своето развитие и през ХХ век, но е вече силно европеизирана и изгубва своята автентичност.

Много от шедьоврите на майстори като Папа Витан Цонюв, Поп Кою Витанов, Димитър Ошанеца, Иван Бучуковеца и др. са съхранени и будят искреното ни възхищение.

x

Виж още

Гайтанджийство в Трявна

Гайтанджийство

Гайтанджийството е производство на гайтан – плетен вълнен шнур, с който се ...