Начало / Занаятчийство / Куюмджийство
Куюмджийство - Трявна

Куюмджийство

Куюмджийство Куюмджийството обхваща две специалности за художествена обработка на метали : златарство  изработка на украсни предмети от благородни метали (злато и сребро), дюкмеджийство — изработка на практични предмети от бронз, калай, олово. Тези два занаята са практикувани от едни и същи или от специализирани майстори. По-заможните куюмджии са работили повече златарство.

Златарите изработвали женски накити, предимно от сребро, рядко позлатявани – пафти, гривни, гердани, обеци, начелници и кръжила за „сокаи“, мъжки и женски пръстени, копчета, кръстчета, кутийки за енфие и муски; църковни творби – корици и обковки на евангелия, обковки на икони, кандила, кръстове, потири, дискоси, рапиди, дарохранитглници и мощехранителници. Златарските изделия се изработвали в няколко техники – ковани, лети, филигранни от сребърен и златен тел, емайлови.

Дюкмеджиите изработвали домашни и занаятчийски потреби – светилници, дръжки и резета за врати и прозорци, куки за закачалки, халки, хаванчета, вилици и лгжици, метални основи (зарфове) за чаши за кафе и чай, барутници, оловни павурчета за ракия, дивити (пиринчени мастилници), дръжки за ножове, дюлгерски отвеси и нивелири.

Протомайстор на тревненските златари бил Пенчо Генев Казасов, наричан „Цар Пенчо“, защото сякъл четвъртити медни църковни пари (по 1 пара — 1 /2 стотинка) с релефно кръстче, които били в обръщение до 1886 г. От него са останали няколко високохудожествени, подписани и датирани сребърни изделия – престолен кръст (1852) в църквата „Св. Архангел Михаил“, дарохранителница (1853) и позлатен престолен кръст (1854) за църквата „Св. Георги“ в Трявна. Синът му Христо Пенчев Казасов (1837 — 1912) също е оставил редица майсторски златарски творби – сребърна обковка на евангелие (1861) и два сребърни светилника (1870) в църквата „СЕ. Архангел Михаил, дарохранителница (1879) в църквата в с. Скорците, Габровско, потир (1893) в църквата „Св. Георги“, изящни пафти с мотиви „ягоди“ в Тревненския музей. Личен майстор златар бил и Ною Пенчев (р. 1833).

Доколко развито е било златарството в Трявна,се съди по някои оригиналните творби,дължащи се на различни майстори-златари.Златарството достига високо ниво на развитие през Възраждането,когато се наблюдава всеобщ подем на занаятите.Въпреки това Трявна остава второстепенен златарски край,поради близостта на средища като Търново и Габрово. Имало известни майстори-златари , които се славили с име и произведенията им не остават анонимни-подписите им и ктиторските  надписи дават макар и оскъдни светдения за този занаят. Златарските и сребърни изделия никога не се губят във времето и от древни времена омайват със своята изящност. Накитите, църковните украси, трапезните съдове – будят възхищението с многообразието във формите, орнаментите и използваните техники. Бижутерите са виждали в златото, среброто, медта и ценните камъни израз на хармонията в Природата. Това личи по изящните и силно въздействащи творения. Техните вътрешни усещания, преплетени с чувство за естетика и красота са намирали своето проявление в уникалността на всяко бижу.Голям дял от производството на трвненските златари се пада на църковната утвар. Изработвани били кръстове, потири,дискоси,дарохранителници,обкови на евангелия и др. Те били подарявани на църквите от богати граждани или отделни еснафски организации по случай някое събитие в живота на самия дарител.Основен елемент в украсата,използван от тревненските майстори е растителният мотив.От изток в него идват различни варианти на безкрайни повлекла,композиции с кипарис,палметата.Налага се и принципът на симетрия.Тревненските майстори възприемат всичко прогресивно отвън,от чужди културни влияния,като го трансформират на народностна основа,пречупват през местни художествени традиции и създават изкуство,пълно с красота,чиито паметници днес са най-добрата школа за младите творци.

x

Виж още

Гайтанджийство в Трявна

Гайтанджийство

Гайтанджийството е производство на гайтан – плетен вълнен шнур, с който се ...