Начало / Новини / Книгата-обител с нейните обитатели

Книгата-обител с нейните обитатели

Рафаел Смирнов не за първи път ни предлага своя книга, но остава верен на стила си. Разказите му са все така къси, все така малко странни и в своята простота, все така той спира понякога неочаквано и казва на главния си герой: “Готово, свободен си”, както сам ни е обяснил в книгата си “Камъче от Палестина”.

 

Обителта е приятна. Това е първото впечатление. Малко необикновен, албумен формат. Корица с красиви орнаменти композирани като двери. Сводът отгоре, където обикновено стои гербът на някоя стара фамилия, е изписано заглавието “Книгата-обител с нейните обитатели”. Хартията, винетките, заглавията, шрифта, всичко на което казваме полиграфия е прекрасно, изпипано. Книгата е издание на фондация “Литературен вестник”.

Та, какви са обитателите на книгата-обител? Повече от трийсет животни и птици, някои по два и повече пъти са влезли в обителта: орел, охлюв, врабче, червей, щурче, прасе, прилеп, бръмбар, зайче, пингвин, таралеж, мишка, щъркел… Освен това герои са и някои по-обикновени или не съвсем обикновени неща: стол, кърпичка, картоф, обувка, кокошка… И разбира се, хората. Рафаел Смирнов и в тази книга се е опитал да оригиналничи както сам си признава и е подходил към темите си като Монтен: в заглавието обявява за какво ще става дума: За орела, За охлюва Ботьо, За жабата Йордан, За облаците, За приятелите, За вълците и т.н. Като героите на Ръдиард Киплинг и неговите животни понякога обясняват защо имат някое точно определено качество: защо никой не казва на орела какво да лови и какво – не, защо щурците нощем пеят толкова кротко… Героите животни на Рафаел Смирнов не са надарени с някакви изключителни качества, нито попадат в някакви екстремни обстоятелства. Те са с човешки имена и им се случват обикновено обикновени неща, напълно логични и за хората – любопитните жаби излезли от гьола и били изядени, храброто слонче останало само срещу лъвовете и било удушено, зайчето не послушало майка си и паднало право в лапите на вълка, наивният елен измръзнал в гората, изгубил се, повярвал на вълка, че ще му покаже пътя и бил изяден….

Малките разкази на Рафаел Смирнов  с аромат на басни и приказки, може да подведат читателя с наивитета си. Те приличат на малки акварели на художник наивист. Но ако се четат с повече отворени сетива за метафорите в тях, може да се видят проблясъците на скъпоценните зрънца мъдрост. Излъсканата до блясък от женските пръсти игла, когато била ядосана убождала, можела да си отмъсти по всякакъв начин, безнаказано, защото знаела, че пак ще я потърсят, че без нея не могат. Или приказката за най-красивото цвете, което било самичко в гората, а край него играят пеперуди. Не е ли това приказката за таланта, изолиран от завистливи некадърници, а край него играят пеперудите на ласкателството и притворното обожание. Малко ли са днес бърборковците, които дори от трибуната на Народното събрание крещят: “Продавам се! Продавам се!”, без да се досещат, че нищо не струват. Еленът, благородният елен, помагал цяла година на мишката, но когато вече нямал нищо и отказал, тя, освирепяла от глад,  му изгризала ушите… Случва се и при хората, нали? Уж разказите вървят спокойно, уж всичко е наред и изведнъж четем нещо, което е направо плесница по днешния ни ден и нас в него – Пингвинът, въпреки, че пингвините не си говорят с хората, притиснат от необходимостта, помолил един рибар да му услужи с телефона си. Пингвинът се обадил на жена си, че е намерил подходящо място за гнездене и тя може да дойде. Рибарят не взел нищо за услугата. И тук следва мисълта на благодарния пингвин: “и в хората се е запазила малко доброта”. И в хората! След този оглушителен шамар следва пълното мълчание и на пингвина, и на автора. И така трябва. Хубаво е, че такива есета не са малко.

Рафаел Смирнов  използва имената на някои животни за игрословица:  една стоножка имала сто ножа, един мравояд много го било яд на мравките и т.н. Авторът разказва и за едно червейче на име… Ленин. Червейче, което обичало да се излежава, било послушно и добро, нищо не му се случва освен това, че се казва Ленин. /Преди време, във вестникарско заглавие с огромни тлъсти букви, един режисьор се похвали: „Направих от Маркс улично куче“/. Безсмислица, освен ако авторът не си е повярвал, че от тук нататък за хората името Ленин ще означава едно – червейче. Само отбелязвам този факт. Няма никакъв смисъл да го коментирам.

Рафаел Смирнов е забелязан от ценителите на изящното слово –печелил е два конкурса в Шумен и в Хасково. И имаме основание да се надяваме на още сполучливи книги от него.

x

Виж още

ОТЕЦ НИКОЛАЙ ОТ ХРАМ „СВ. НИКОЛА“ В ТРЯВНА СИ ПОСТАВЯ ЗА ЦЕЛ ЦЪРКВАТА ДА УЧАСТВА В ЖИВОТА НА ХОРАТА

ОТЕЦ НИКОЛАЙ ОТ ХРАМ „СВ. НИКОЛА“ В ТРЯВНА СИ ПОСТАВЯ ЗА ЦЕЛ ЦЪРКВАТА ДА УЧАСТВА В ЖИВОТА НА ХОРАТА

В БРОЙ 28-29 НА ВЕСТНИК ТРЕВНЕНСКА СЕДМИЦА ВИ ОЧАКВА: Завършил средното си ...

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!