Начало / Новини / Фотографът Димитър Сотиров: Непримирим съм по тревненски, когато става дума за спекулации

Фотографът Димитър Сотиров: Непримирим съм по тревненски, когато става дума за спекулации

На 26 октомври православната църква почита паметта на Св. Димитър Солунски. Освен имениците, на този ден празнуват и строителите. Но вместо да интервюирам някой майстор от бранша, реших да подходя «нестандартно» и да поговоря с един не по-малко личен именник с тревненска жилка, когото неслучайно титуловаха, като: «най-влюбения в Трявна фотограф». Всъщност, моят събеседник и приятел –

 

Димитър Сотиров или Митака, както го наричаме всички, обожава Трявна, не само заради щастливите детски спомени, уникалната атмосфера и дух на възрожденския град. Оказва се, че нещото, което го тегли като магнит тук, е по-скоро различния манталитет и душевност на тревненци. Затова, макар и дряновец по местоживеене, Митко не крие, че носи Трявна в сърцето си. Достатъчно е да разгледаш красивите снимки с тревненски сюжети на стената му в социалната мрежа, за да се убедиш, че освен всичко останало, той е сред най-ревностните приятели и посланици на Трявна по света. Затова се радвам, че въпреки многото ангажименти и претрупания си график, Митакът намери време да отговори на въпросите ми.

– В навечерието на Димитровден, няма как да не те питам на кого си кръстен?

– На бащата на баща ми. Казваше се Димитър от варненското село Ветрино. Обикновен, земен, много трудолюбив човек, който се занимаваше със земеделие и животновъдство. Бил е участник във Втората световна война, стигнал е чак до Унгария и се сражавал в боевете при Драва. Награждаван е с кръст за храброст и още много други медали и отличия.

– Освен, че носиш гена му, наследил ли си някои черти от характера му?

– Приличаме си по външен вид, а и по характер. Той обичаше майтапите и нямаше вид на човек, който носи в себе си ужаса от войната. Въпреки, че често си спомняше и ни разказваше какво е преживял и видял.

– На него ли дължиш прословутото си чувство за хумор?

– От дядо Димитър съм наследил най-вече галантното отношение към дамите. Прочутият тревненски инат и упоритост дължа на другия си дядо – Васил. Колкото до чувство за хумор, явно съм „взел” по нещичко и от двамата…

– А как един „тревненски инат” вирее в Дряново?

– Инат плюс хумор – много ми помагат в редица ситуации, пък и това ме отличава от дряновци. Човек трябва да бъде инат, ама не „магарешки”, за да защитава идеите си и да не се подава на манипулации.

 

четете в бр. 33/23.10.2013 г. на в. „Тревненска седмица”

x

Виж още

ОТЕЦ НИКОЛАЙ ОТ ХРАМ „СВ. НИКОЛА“ В ТРЯВНА СИ ПОСТАВЯ ЗА ЦЕЛ ЦЪРКВАТА ДА УЧАСТВА В ЖИВОТА НА ХОРАТА

ОТЕЦ НИКОЛАЙ ОТ ХРАМ „СВ. НИКОЛА“ В ТРЯВНА СИ ПОСТАВЯ ЗА ЦЕЛ ЦЪРКВАТА ДА УЧАСТВА В ЖИВОТА НА ХОРАТА

В БРОЙ 28-29 НА ВЕСТНИК ТРЕВНЕНСКА СЕДМИЦА ВИ ОЧАКВА: Завършил средното си ...

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!