Гайтанджийство

Гайтанджийството е производство на гайтан – плетен вълнен шнур, с който се украсяват традиционните дрехи от аба. Като занаят съпътства абаджийството и терзийството. Първоначално гайтаните се изработват ръчно – жените предат вълната и ги изплитат. По-късно се използва чекръкът, производството се механизира и гайтанджиите изкупуват готова прежда. Силно развитие получава по време на Възраждането и особено през ХІХ век. След Освобождението българските гайтани продължават да се търсят на турския пазар и това продължава до Първата световна война.
Гайтаните се използват за декорация на костюмите. От практично средство за заздравяване на ръбовете и шевовете на дебелите вълнени дрехи те се превръщат в сложна рисунка – свидетелство за усета на българката към красивото, за нейните творчески възможности и майсторство при изработката.

Главни центрове на Гайтанджийството станали занаятчийските центрове Карлово, Калофер, Казанлък, Габрово, Сопот, Котел, Сливен, Пирдоп и др. През втората половина на XIX в. бил въведен железният чарк и това спомогнало за неговото още по-голямо развитие. В годините непосредствено преди Освобождението Гайтанджийството станало един от най-значителните отрасли на текстилното производство. По-късно заедно с другите занаяти западнало. Причина за това била силната конкуренция на фабричните изделия, внасяни от европейските държави.