Иконопис

Тревненската иконописна школа е най-стара от възрожденските ни школи. Възниква близо 100 години преди другите – в края на XVII век. Основоположник на Тревненската художествена школа е Витан Карчов, чийто род е от Трявна. Той е първият майстор от семейството и работи през първата половина на 17 век. Карчов обучава децата си, които наследяват работата му. Майсторството на Тревненската школа се предава през поколенията, като някои от последните представители са видни дърворезбари. Така родът на Витан е сред най-старите и известни български родове на дърворезбари и зографи.

Други известни иконописци от тази школа са фамилиите Даскаловци, Захариевци и Каракънчевци. Над 200 тревненски иконописци разпространяват това изкуство в над 500 селища в цяла България. Съхранявайки традициите на средновековната търновска школа, те я развиват в един нов ренесансов дух, в който са обединени вярата, красотата и хармонията. Преобладаваща част от художествената продукция на тревненските зографи е иконна, но малкото стенописци, които са работили са също на много високо професионално равнище.

Имената на зографи като Витан и Симеон Цонюви, Йоаникий папа Витанов, Кръстю и Цаню Захариеви, Захария Цанюв, Поп Димитър Кънчов, Петър Минюв и много други са допринесли за обособяването на Трявна като най-голям художествен център през Възраждането.