Медникарството е древен занаят с традиции още от времената на древните траки, които са били прочути майстори на медта. Медните съдове и украшения запазени до наши дни будят възхищение с богатата си украса и изящни форми.
Изкуството медникарство се състои преди всичко в профилиране на дълбоки съдове, за което помага голямата ковкост на медта. Медникарят дообработва съдовете си, дарявайки ги с блясък като ги калайдисва и орнаментира.
Красотата започва да извира още със самото изковаване на медния лист, при която се образуват безброи ивици, причащи на нанизи от маниста, спирали или цветя. Окрасата може да са допълни и с щанцуване на разни фигурки – звездички, дъгички, кръстчета.
През ХVII – XIX в. настъпва разцвета на медникарството по нашите земи. Медните съдове заемат важно място във всекидневието на старите българи. Медните произведения се налагат в онези дни като предпочитан сватбен подарък, носещ на младото семейство послание за топлина и уют.