Неповторимият облик на Трявна се дължи на нейната самобитна архитектура, благодарение на поколенията майстори-строители, градили църкви, мостове, училища, сътворили оригиналната тревненска къща. Възрожденските архитектурни ансамбли ,,Петко Р. Славейков” и ,,Асеневци” в Качавунската махала са съхранили своята автентичност и романтика. Двукатните къщи с издадени към улицата еркери и широки стрехи привличат почитателите на възрожденската архитектура.
Сред шедьоврите на тревненското архитектурно наследство са къщите, градени от Димитър Сергюв. Калинчевата къща /1830/, Добревата /1834/, Райковата /1846/, Киревата /1851/ са сред архитектурните творения на прочутия тревненски строител. Уникален с градоустройственото си решение е площад ,,Капитан дядо Никола”. Почти всички сгради, затварящи площадното пространство, имат забележителна архитектурна стойност. Талантът на възрожденския архитект е безспорен. Най-представителната сграда на площада е Тревненското школо.
Хармонично свързан с околната архитектурна среда и с облика на стара Трявна е сводестият каменен мост, построен от Димитър Сергюв през 1844-45 г. Заедно с Часовниковата кула допринасят за неповторимата атмосфера на града. ,,…1814: направи се тревненския сахат…” – е записал летописецът на Трявна поп Йовчо. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава сокай, наподобяващ красивите царски диадеми. Днес Часовниковата кула е един от символите на Трявна. Вечер, след последния камбанен звън в 22 часа, над притихналия град се разнася нежната мелодия на песента ,,Неразделни” по текст на Пенчо Славейков.