Инструменти за здраве. Пет неща за тревненската болница, в които вярвам

Много време мина откакто слушах в едно телевизионно предаване за “циреят българско здравеопазване” и че то, нашето здравеопазване е позволило да бъде превърнато в “инструмент за грабеж”. Тези думи бяха казани от един лекар хирург уролог в “Пирогов”. Сега, като включа телевизора и разгърна вестниците, виждам и чета, че българското здравеопазване  в ускорено темпо и количество се движи към “пълна катастрофа”, че е “сринато”, че е “пред колапс”, болниците – “пред фалит”, българските лекари и медицински сестри продължават да се изнасят в чужбина /нещо отдавна известно/. Говорене, овайкване и ожалване, упрекване, охулване и осъждане – до втръсване. А нападенията над екипи на спешна помощ и не само над нея, продължават. Изнервени, гладни, неграмотни, груби и арогантни пациенти разтоварват нервите си върху беззащитните лекари и сестри, които рискуват не само съня си, спокойствието си, не само собственото си здраве, но и живота си. Срещу мизерните, най-мизерните заплати в най-бедната от всички страни в Европейския съюз.

Не се наемам да правя анализи, за които нямам необходимата компетентност. Мога само да споделям впечатления от това, което виждам и чувам в нашата болница. Което не може да не се вижда и няма как да не се чува.

Цялата статия на Вера Христова можете да прочетете в бр. 24/9 юли 2014 г. на в. „Тревненска седмица”