150 години от рождението на проф. Пенчо Н. Райков

«..Да бъда човек самостоятелен,

а не ратай на прищевките на някого си…»

На 6 декември т.г. се навършват 150 години от рождението на един Голям български учен – химик. Тревненец. Проф. Пенчо Николов Райков – още едно име, с което Трявна трябва да се гордее. Още едно колело в голямата машина на тревненската следа в националната ни история, култура и наука.

Когато в мразовитата декемрийска нощ проплаква предпоследното дете в семейството на Тота и Никола Райкови, Българско е още под османско владичество. Мислите  на българина, както и тези на балканджията са насочени  към революционни кипежи , просветното издигане на нацията ни и борбата за самостоятелна българска църква. Едва ли някой от семейството би помисл, че един ден това дете ще  живее  свободно и ще прослави Род и Родина далеч извън пределите на своята страна. Едва ли някой е мислел, че този най-малък брат ще се окаже човек – новатор, човек чиято дума в науката дълго време ще се чува  и към който ще се отнасят с респект и уважение. Човек, който ще получи световно признание, а българският монарх ще го удостои с Орден за граждански заслуги.

Евда ли!

Труден, но успешен  се оказва пътя на Пенчо Райков от малкият балкански град, сгушен в полите на Стара планина, през Николаев и Лайпциг до международните стъпала на световната наука. Упорит и целеустремен той нито веднъж не отстъпва пред бащините укори  , финансовите затруднения или  пред носталгията по родния дом. Имайки зад гърба си подкрепата на своята майка и братята си, П. Райков успява да доведе започнатато си дело до край, тъй щото да бъде вписан в учебниците по история и химия като изобретател, новатор, като първият професор по химия в България, като създател на Българското химическо дружество, като ректор на Софийския университет , като участник в първият туристически поход, организиран от Ал. Константинов през 1895 г. или просто като човек, изпълнил „патриотическият си дълг”.

Ирина Димитрова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство