Мутафчийският занаят, бил един от най-добре развитите занаяти в миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия.
Мутафчийството се развивало във връзка с разрастването на занаятите и търговията и оттам все по-широко използване на кираджийските кервани. Затова през Възраждането в няколко от най-големите средища на мутафчии са работели стотици майстори. В големи количества се тъкали мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови (чували за жито) и черги в естествените цветове на козината. Занаята бързо и катастрофално запада след Кримската война. Като производители на козиняви торби и пътеки една част от мутафчиите са просъществували и след Освобождението, запазвайки пословичното си трудолюбие.
Технологичните етапи при производство на козиняви изделия са:
- Требене – с ръце се прави подбор на козината по цвят и дължина на материала.
- Разбиване на козината – върху дървена дъска са забити 4 колчета на разстояние едно от друго. За всяко колче се завързват памучни въженца с дължина 2 м.
- Противоположните им краища се свързват заедно в лескова пръчка. Козината се разстила под вървите и при биене тя се разбива (разчепква).
- Предене – то се извършва на чекрък. Майсторът слага под лявата си мишница „вулията“ – кожена торба със свита на къделя козина. Превързва се през кръста с кожен колан „черкез“, който се закача на трансмисионното въже, задвижващо чекръка. При движението си назад майсторът преде едновременно две нишки, а другите две се пресукват.
- Тъкане – при този занаят тъкането се извършва на вертикален стан. Набиването на основата се прави с тарак, отварянето на устата – чамшира, а изпъването на плата – чрез метит.
Две са основните шарки използвани при украса на козинявите изделия – „миши учишки“ и „котешки зъбки“. Другият ефект при тъкането се получава от съчетаването на естествените цветове на козината – бяло, сиво, кафяво и черно.