Димо Казасов (1886-1980)

Димо (Димитър) Тотев Казасов е български политик и журналист, първоначално от Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), по-късно в няколко други организации. Той влиза в правителствата, сформирани след Деветоюнския и Деветосептемврийския преврат.

Димо Казасов е народен представител в XVIII (1919-1920), XXI (1923-1927) и XXVI (1945-1946) Обикновено Народно събрание и в VI Велико Народно събрание (1946-1949).

Димитър (Димо) Тотев Казасов е роден в Трявна на 17 септември 1886. Завършва гимназия в Русе през 1904 г. и право в Софийския университет през 1918 г. През 1906-1910 г. учителства в Тутракан, Русе, Бургас, Кула, с. Вонеща вода (Търновско). Пише във вестник „Работническа борба“.^[1] Секретар е на Българския учителски съюз (1910-1917) и редактор на неговия орган в. “Съзнание” (1914-1920).

Казасов става член на БРСДП през 1902, а от 1919 участва в нейното централно ръководство. Между 1919 и 1920 година е народен представител в XVIII-то Народно събрание. Той е председател на стачния комитет по време на голямата Транспортна стачка от 1919-1920, насилствено прекратена от правителството на Александър Стамболийски. Участва в професионалното движение на държавните и общински служители (1910-1920) Паралелно с това още отрано той се изявява и като журналист. Първата му публикация за подвига на Капитан дядо Никола излиза във в. “Ден” на 3 август 1906 г., а първата му книга излиза през 1915. През 1913 година основава синдикалното списание „Бъдеще”. През 1919 е главен редактор на вестник „Трибуна”. Деец на БРСДП (ш.с.), член на ЦК на партията (1919-1926). От 1920 до 9 юни 1923 година е главен редактор на нейния печатен орган в. „Народ”. Взема участие в Деветоюнския преврат от 1923. След него става министър на железниците, пощите и телеграфите (1923-1924) в правителството на Александър Цанков от квотата на БРСДП (ш.с.). От 1924 до 1928 е председател на Съюза на българските журналисти. През 1926 е изключен от БРСДП (ш.с.) и създава нова партия – Социалдемократическа федерация. През 1927 я напуска. В периода 1926 – 1927 е главен редактор на органа на Социалдемократическата федерация в. „Напред”. Политическият кръг „Звено“ е създаден през април 1927 г. от група интелектуалци начело с Димо Казасов. Социалната база на „Звено“ е ограничена, членовете и достигат до няколкостотин и са предимно интелектуалци, военни и политици (социалдемократи, радикали, демократи). По време на управлението на Народния блок (1931–1934) около „Звено“ се групират дейци от буржоазните партии, недоволни от управлението. Към него се присъединява и по-голямата част от ръководството на Военния съюз. Разнородният политически и социален състав на организацията предизвиква непрекъснати борби в нейните редове. През януари 1934 групата около Димо Казасов напуска „Звено“ и преминава към Народното социално движение на професор Александър Цанков. Начело на организацията застава бившият военен и министър Кимон Георгиев. С активното участие на армията привържениците на „Звено“ извършват на 19 май 1934 държавен преврат и завземат властта. Казасов смята, че няма нищо общо с преврата, тъй като по традиция предварително се е скарал със съратниците си около Кимон Георгиев още през януари. Това не му пречи да поеме поста пълномощен министър в Белград, където престоява близо две години (1934-1936). Издава списание “Звено” (1 януари 1928 – 20 май 1934) и вестник “Изгрев” (1 януари 1932 – 30 май 1934). Те са издания на политически кръг „Звено”. Председател на Комитета за защита и амнистия на политическите борци (1936-1944). В началото на Втората световна война взима дейно участие в акцията за защита на евреите от физическо изтребление. Започва да работи като член на Националния комитет на Отечествения фронт от 1943 г. По това време Отечественият фронт е извън закона. Участва в поредния заговор и преврат, осъществен на 9 септември 1944 г. със стария му приятел Кимон Георгиев. Получава и поредния министерски пост – министър на пропагандата (1944-1946). 1946 – 1947 година е министър на изкуствата и информацията в правителството на Георги Димитров. След 9 септември 1944 г. сътрудничи на меродавните издания “Отечествен фронт”, “Литературен фронт”, “Народна култура”, “Кооперативно село”. Следват 3 години извън политическата сцена, а след тях той възкръсва като главен директор на издателствата, полиграфията и търговията с печатни произведения (1950-1953), възлова длъжност, която изисква от него не толкова познания, колкото налагане на цензура и изготвяне на прочутия Списък на забранената и вредна литература със Заповед № 32 от 2 октомври 1952. 1953 се оттегля от обществения живот и публикува няколко мемоарни книги. Допълнително: Председател на дружеството на столичните журналисти (1924–1928), на Дома на изкуствата и печата, на Българския аероклуб, на Софийския червен кръст, на Полско-българския комитет за сближение чрез печата, на Съюза на българо-югославските дружества (1932-1941). Участник в три преврата (9 юни 1923, 19 май 1934, 9 септември 1944 г.).

За заслугите си по спасяването на българските евреи, Казасов е признат от държавата Израел и Яд ва-Шем като един от праведните сред народите, наред с 19 други българи.

в. „Съзнание” – Печатен огран на Българския учителски съюз. Вестникът излиза веднъж седмично в София от 14 август 1898 г. до 25 юли 1934 г., с прекъсване през 1917 г. Димо Казасов е бил негов редактор (1914-1920)
сп. „Бъдеще” – синдикално списание, което той създава през 1913.
в. „Трибуна” – започва да излиза през месец юни 1919, а Димо Казасов става негов главен редактор.

„Вестник “Трибуна” започна да излиза през м. юни 1919 г. Както знаете, през тази година избухна транспортната стачка. Като социалдемократ и като професионален деятел аз не можех, освен да поставя в услуга на стачката в “Трибуна”. Това се зловидя на Крум Чапрашиков, който основателно се боеше, че може да бъде подложен на известни репресии от властващата партия и като главен акционер спря в “Трибуна”. Следователно той има кратко съществуване – от юни 1919 до края на септември същата година.”

“Народ” – главен редактор е от 1920 до 9 юни 1923. Вестникът е печатен орган на БРСДП (ш.с.)
“Напред” – орган на Социалдемократическата федерация. Казасов е главен редактор (1926 – 1928)
сп. „Звено” – (1 януари 1928 – 20 май 1934). Орган на политическия кръг „Звено”
в. „Защита”
сп. “Общинска автономия”
в. “Изгрев” – (1 януари 1932 – 30 май 1934) Всекидневник на политическият кръг „Звено”. Казасов е негов редактор .
“Балкан” – седмичник, създаден и редактиран от Димо Казасов, просъществувал около половин година през 1936. Вестникът в разтурен заради статия срещу военния министър ген. Луков
След 9 септември 1944 г. сътрудничи на меродавните издания “Отечествен фронт”, “Литературен фронт”, “Народна култура”, “Кооперативно село”.

При Димо Казасов публицистиката, художествено-литературната и политическата дейност вървят ръка за ръка. Затова по-голямата част от написаното от него е тенденциозно и обслужващо нуждите на момента, на актуалната конюнктурна ситуация. Той по убеждения е антимонархист. Публицистичното му творчество се характеризира със стегнат език и ударен стил, с присъствие на похвати, характерни за ораторското изкуство, с образност и метафоричност, с умело използване на народни умотворения, с ярки и оригинални хрумвания. В по-късните си работи използва и елементи от научните изследвания. Интерес представляват и многобройните му изказвания върху въпросите на информацията и езика на вестника, върху общественото призвание на журналистиката. В „Дневника на един журналист”, след като изтъква голямата отговорност и огромните трудности на журналистическата професия, Димо Казасов прави следната изповед: „Ако някой би разгърнал пред мен всичките съблазнителни професии и би ми предоставил правото на избор, аз пак ще избера журналистическата професия, защото я считам за най-интересна и обществено най-полезна, въпреки слабостите и грешките, които сред нея съм правил.

Написва и публикува 32 “малки и големи книги” с обем около 6500 страници. „Двете учителски организации, техните теории, практика и актив“ (1915) „В тъмнините на заговора“ (1925) „Без път и без идеи“ (1926) „В отечеството на Мусолини“ (1933) „Проблемът на политическия вожд“ (1933) „Една историческа дата – 9 юни 1923 г.“ (1933) „Звено без грим“ (1936) „Днешна Югославия“ (1938) „Кризата в Югославия“ (1939) „Борбата за Средиземно море“ (1939) „Конституцията на НР България“ (1949) „Бурни години 1918-1944“ (1949) „Империализмът в Близкия и Среден изток“ (1950) „София. Пътеводител“ (1962) „Трявна“ (1962) „Русе. Исторически очерк“ (1964) „България. Пътеводител“ (1968) „Видяно и преживяно 1891-1944“ (1969) „Следи от минали дни“ (1971) „Срещи, случки, размисъл“ (1971) „Някогашните наши градове“ (1975) „Преживелици“ (1979) „Искри от бурни години“ (1987; избрани произведения)