Минчо Богданов (1896-1985)

Майстор Минчо Иванов Богданов е роден в стар български възрожденски род през 1896 г. в гр. Трявна – с. Веленци.

Кръстен е на дядо си поборника уста Минчо Богданов – стари, майстор дюлгерин построил в 1869 г. възрожденския храм ”Св.Троица” с.Чирпелии (дн. с.Труд Пловдивска област), участник в революционните комитети основани от Васил Левски в Новозагорско, подгонен от турците през 1873 г. продава всички свои имоти и със семейството си се преселва в Балкана в с. Веленци. През освободителната Руско-турската война (1877-1878) Минчо Богданов – стари води разузнавателна и охранителна чета и превежда руски войски през Тревненският балкан към Шипка.

Майстор Минчо Иванов Богданов участва във Войните за национално обединение, бие се при Дойран, където е награден с войнишки кръст за храброст за удържането на позицията след газова атака на англо-френските войски. След войната утвърждава името си на строител и предприемач, но не е безразличен и към политиката. През 20-те години на ХХв., воден от баща си тревненският майстор Иван Богданов и с други строители, строи Бургаското пристанище, но участва и в събитията през 1923 г., което за малко не му струва живота. Това става причина да замине да работи в Турция по построяването на новата столица на Ататюрк – Анкара, с когото се запознава там. В Анкара (Ангора) Майстор Минчо Богданов строи ЖП гарата, Немската легация и други сгради на дипломатическият корпус, но е измамен от турските си съдружници и се връща в България без капитал. През 30-те години семейството му от Трявна се премества в София. Тук той строи жилищни кооперации по днешните бул. „Витоша“, „Патриарх Евтимий“ и др. В началото на 40-те години печели търг и строи Щаба на войската и казармите на 4-ти км в София, поради левите си убеждения дава пари на съпротивата и укрива нелегални на този военен строеж и дори заедно с един капитан прави опит да освободи някои от тях когато са арестувани, за това той самият задълго е задържан и бит в Дирекция на полицията. За първата си съпруга – красивата Тодора от тревненското с. Поповци се жени след като я открадва от родителите ѝ, които отказали да му я дадат, но брака не издържа на гурбетчийството и премеждията и той се жени втори път за Мария близка на генерал Стоян Трендафилов. След деветосептемврийският преврат продължава да работи като строителен предприемач и строи много сгради сред които тези на днешната Онкологична болница в Дървеница и Физикоматематическият факултет на Софийският университет в Лозенец. Като капиталист-предприемач и за близостта си с десницата и военните в кръга „Звено“ в 1948г. е арестуван от „Народната милиция“ и не е ликвидиран само благодарение на личната намеса на Трайчо Костов, тогава министър председател на България. В следвоенните комунистически години продава всички свои имоти за да внесе необходимата сума за участие в търга за построяване на най-големите тогава силози на Балканите в гр. Добрич. Печели търга и успешно завършва този крупен обект. Строежът му донася милиони, а силозите и днес събират житото на Добруджа. Работническият комитет на строежа го предлага за награждаване с орден, но вместо това комунистическата власт му спретва процес, на който съда го оправдава, но капиталът му е конфискуван. Майстор Минчо Богданов продължава да строи кооперации, къщи и вили, като лично работи на строежите до 81 годишна възраст. Почива през 1982 г. в София. Негови синове от първия му брак са арх. Иван Богданов и доц.инж. Пенчо Богданов, от втория си брак има дъщеря Велика която завършва агрономство в Селскостопанската Академия в София.