Бунтовният Април на 1876

Ако нашата свобода има олтар, ако има изгрев, ако има име, те и трите са там – в Април на 1876 г. Априлското въстание беше нашето революционно кръщение. Между пукването на първата му пушка и последния му писък, историята ни пази няколко славни дни – колкото велики, толкова и трагични като спомен. Дни на най-върховно изпитание. Защото България трябваше да докаже себе си. Макар и оковани, трябваше да докажем и на света, че не сме вече роби . Да защитим честта си, вярата си, да съхраним националната си гордост.
И ще се роди онзи масов героизъм, на какъвто е способен само народ, живял пет века под гнета на тиранина. Друг избор нямаше: „Свобода или смърт!”
Цяло Българско се превръща в редут. Народът ни даваше всичко, което имаше. Даваше жито, добитък, черешови дънери и момински чеизи, златни пендари и сребърни накити. С кремъклии пушки и дузина черешови топове се изправи срещу една могъща империя, разпростряла се на три континента. Да извоюва свободата си. „Свобода пълна, свобода българска…”.
Цялата статия на Лидия Горанова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство четете в бр. 15/20 април 2016 г. на в. „Тревненска седмица“
На снимката – Четата на зографите в Трявна (отляво-надясно): Петко Отвъденеца, Цаню Захариев, Цаню Стойчев, Васил Михалев /в двора на Цаню Захариев/