Ежедневието ни е изпълнено с негативизъм. Улисани в делничните
грижи, болести и битки за оцеляване, губим усета за възвишеното и
прекрасното в живота. Повече ни впечатлява уродливото, грозното, което
надделява над доброто и красивото. Трявна е известно възрожденско
градче, което в последните години привлича много туристи. Имам
впечатлението, че повечето от тях се разхождат по старинната улица,
оглеждат сувенирните дюкяни, пият кафе, хапват в ресторантите. Но не
зная дали усещат духовното богатство на стара Трявна – резбите, иконите,
къщите – музеи. Не съм родена в този град, но вече почти половин век
живея в него и не мога да се наситя на духовното му богатство и хубост.
Освен прекрасните икони, особено ме впечатляват резбарските ателиета.
Ако се тръгне от Старото школо, където има към шест ателиета, човек ще
се омае от красотата, която се извайва в тях – цветя, птици, иконостаси и
различни фигури. Често се чува и звън на китара, което допълва
настроението. Като се мине гърбавият мост се е гушнало едно малко бижу
– ателие, което примамва погледа на минувача. Малко по-нагоре в една
ниска къщица с дървени кепенци работят група резбари. За тези майстори
на длетото няма празник, няма делник. От ранна утрин до късна вечер там
създават удивителна красота. Всеки път като минавам край ателието им се
възхищавам на безкрайната им любов и всеотдайност към творческия
труд. Тези хора са влюбени в дърворезбата като начин да създават хубост
за другите.
И други тревненци създават от дървото шедьоври. А най-известен е
Дарин Божков, получил титлата „Уста”.
Тревненските резбари имат златни ръце, с които сътворяват
прекрасен свят. Да създаваш красота, когато си заобиколен от груб
материализъм, е духовен подвиг. Може би наистина красотата ще спаси
света, както го е казал Достоевски.
Снежана Алексиева
Гр. Трявна