Гледна точка: Може да е череша, обаче ражда орехи

Точно с тези думи можем да опишем времето, в което живеем. На раждащите орехи череши. Дявол знае как се е пръкнала тази фраза в главата на възрастна, поизперкала женица, но именно поизперкалите са като мехлем за нашето си безумие. Безумие, което напътства, размахва менторски пръст, витиевато обяснява колко е нужно да сме добри и да се обичаме, показвайки нещастието на изпаднали в нужда хора. Това е българската журналистика. Една череша, която ражда орехи. Безумно, абсурдно и обидно за останалите все още умни хора тук. Правят се материали за нуждаещи се, но в цялата работа има нещо гнило и нездраво. За едните ботуши и обувки ли бяха, та отидоха и показаха беднотията и срама на хората? С тия пари, които пръснаха за създаването на този репортаж, щяха да накупят и обувки, и учебници, и какво ли не. Тук иде реч за изкуствената добродетел, за лицемерната благотворителност…

Цялата статия на Калинка Пашова четете в бр. 6/19 февруари 2015 г.