ГОЛЯМАТА ИЛЮЗИЯ, НАРЕЧЕНА ПРЕХОД

Преди Освобождението Левски мечтае за чиста и свята република, но след това България става монархия. И като такава понася национални катастрофи и загуба на националните си идеали.

След 9 септември 1944 г. родината ни стана Народна Република и започна да строи социализъм и да мечтае за светлото комунистическо бъдеще. И след като премина през „реалния” и „зрелия” социализъм, се оказа, че икономиката ѝ е пред разпад, а в държавата цари тоталитаризъм.

След 10 ноември 1989 г. започна прехода към демокрация и пазарна икономика. Така поне обявиха тогавашните „реформатори”. И се започна голямото ограбване на държавата и народа. Повярвахме, че наистина ще стане смяна на системата. Но уви! БКП се преименува на БСП, а държавна сигурност и висшите партийни кадри създадоха нови „икономически” структури – борческите групировки. Така лека-полека се оформи българката олигархия, която взе в свои ръце всички сектори на икономиката. Правителствата ставаха инструмент на всесилната мафия. Сивата икономика стана водеща. Една минимална група ограби несметни богатства, а обикновените българи се гърчат в мизерия и беззакония. Двадесет и четири години се надявахме да станем нормална капиталистическа държава. Но уви! Преходът се оказа голяма илюзия. Късно осъзнахме, че всичко е сценарий. С една дума това може да се нарече посткомунизъм. Фактът, че имаме свобода на словото и правото да пътуваме, където искаме, това че сме членове на НАТО и Европейския съюз, съвсем не подобри живота на българите. Новоизлюпените буржоа не ги касае разрухата в икономиката, колапса на образованието и здравеопазването. Не е нужно човек да е политолог или социолог, за да види блатото, в което е натикана България и обезвереният народ. А най-важното е, че  виновни за това дередже няма!

Какво ли би направил Левски, ако можеше да види тези безобразия.

Все си мисля, че ще тръгне из България пак да създава революционни комитети