„Дайте да се научим да се смеем, много лесно човек може да тъжи”

Покрай предизборната пушилка, която вече набира скорост и въпреки сивото еднообразие, задушило и без това безцветния ни делник, потърсих за интервю един от най-добрите ни майстори на шегата – карикатуристът Светлин Стефанов, с когото се опитахме да надзърнем по-надълбоко в същността на смешното. По ред причини и обстоятелства, днес то е по-тъжно, като че ли по-посърнало, но и по-жадувано от всякога. А може би е и единствената ни възможност за остров в тресавището на безразличието и посредствеността. Подхващаме темата в навечерието на празника на хумора и лъжата, и естествено, няма как да не питам още в началото на интервюто – дали този ден има място в днешната ни действителност.

„Вече не е Ден на лъжата, защото тя е целогодишно – сподели Светльо. – Колкото до хумора, той все повече изчезва. Говоря за интелигентния хумор. Така, че и за него, както и за всяко изчезващо нещо – водата, гората и т.н. ще трябва да има един ден, в който да го споменаваме. Наскоро синът на една позната, който е първокласник, заявил, че любимият му предмет в училище е… шкафът. Може да е смешно, ако го каже първокласник, но ако го чуем от устата на седмокласник, е страшно и тъжно. Това е пример в посока за разликата между смешното и тъжното. По същия начин навремето се смеехме на чалгата, сега вече ни е страх от нея и не ни е до смях. Смеехме се и на мутрите, а в момента правилникът не важи за черните джипове. Така, че смешните неща се променят и стават все по-малко”.

– Времената са такива, че и хуморът ни стана черен…

– Ще цитирам една любима мисъл на Волтер – „Успехът на една шега зависи не толкова от този, който я казва, колкото от тези, които я слушат”. Ако на човек му е черно, колкото и да е хубав черния хумор, няма как да го разсмее. Много песимистично звучи, но в същото време си мисля, че ако една шега е по-интелигентна от своята публика, тя пак не е смешна. Не подценявам хората, но прекалено лесно свикнахме с полуфабрикатите и предпочитаме шегата да ни бъде поднесена леко смляна, сдъвкана и приятно опакована. Хуморът ни, дори черният стана прекалено елементарен. От тази гледна точка все по-трудно се рисува нещо, което да те накара преди да се засмееш, да се замислиш. Отказах се от политическата карикатура точно по тази причина, защото е много лесно да се плъзгаш по тази плоскост. Много елементарно е да нарисуваш шарж на даден политик, вече дори не е и опасно да го правиш, което си е част от тръпката. Затова предпочитам да рисувам на тема общество, добродетели, дори да правя съвсем елементарни гегове, защото в тях е чистият хумор, няма дълбока философия. Мисля, че имаме голяма нужда от един простичък, човешки хумор, но не от битовия, който напоследък навсякъде се преекспонира.

…

Повече – четете в брой 13 на „Тревненска седмица”.