Даскал Димитър Драганов Самоводчанина – първият учител в Тревненското школо

Данни за образованието в Трявна и нейните първи даскали, черпим изключително от записките на изтъкнатия тревненски историограф Христо Никифоров Даскалов. „При всичко, че се считам за съвременник почти на отварянето на училището в Трявна, пише той, пак се намирам не в състояние да изложа редовно кои са били учителите от отварянето му до 1849 година, когато сам захванах да посещавам училището… Когато почнах да ходя в него през лятото на 1849 г., отидох при Даскала Димитра”.

Даскал Димитър Драганов е от Самоводене, В. Търновско, роден през 1815 г. Едва 14–15-годишен става учител в село Михалци. Тъй като образованието му било килийно, придобито в родното му село, през 1831 г. със съдействието на даскал Стойно от Търново и игумена на Преображенския манастир – Зотик, е изпратен да учи славянска граматика в Елена. В спомените си за Еленското училище, отпечатани в книжката ”Денослов вечний” през 1894 г., Димитър Драганов пише:

”Дядо Зотик ме заведе в Елена по ноемврия и услови ме да плащам на даскал Деча /Андрей Робовски/ по 30 гроша на месец и настани ме да стоя у хаджи Юрдан Стария /Брадата/ със заплата по една ока брашно на ден… Даскал Андрея ни учеше граматически правила и разбор технологически и тълкуваше ни от „Деянията на светите апостоли”. По – късно заминава за Смирна /дн. Измир, Мала Азия/, където завършва гръцка гимназия. През периода 1840–1843 г. е учител в Еленското взаимно училище, където въвежда изучаването на географията и използването на географския атлас, а  през 1845-1846 г.  учителства в Горна Оряховица.

Според Христо Даскалов, даскал Димитър Драганов е първият учител в Трявна. В спомените си Петко Р. Славейков пише: ”На пролет на 1837-ма заведе баща ми в Трявна и ма остави да са уча и три месеца учих там при даскал Димитра Самоводчанина”. След известно прекъсване, през 1843 г. Димитър Драганов отново идва в Трявна и преподава във взаимното училище до 1849 г. Христо Даскалов го описва като кротък и добър човек, който много рядко налагал наказания, въпреки че постоянно носел в ръката си камшик със свирчица на края на дръжката.

четете в бр. 33/23.10.2013 г. на в. «Тревненска седмица»