Господа министри,
Пише ви една пенсионирана учителка. Тридесет и седем години
учителствах, от които първите четири като начална учителка, а останалите
като преподавател по бълг. език и литература. През този учителски стаж
видях и преживях много реформи в българското средно училище.
Промените започнаха от начален курс, който стана тригодишен. Четене и
писане (бълг. език) бяха слети в един час, а в първи клас се стигна да се
вземат по три букви за един час. Учебен материал от гимназиалния курс бе
свален в прогимназията. Уроците ставаха все по-обемни и академични.
Учителите живеехме с надеждата, че така наречената демокрация ще
направи учението по-привлекателно и интересно.
Но уви! Започна се една надпревара по издаване на много учебници
по отделните дисциплини. Това се превърна в печеливш бизнес. За да се
докажат колко са ерудирани и знаещи, пишещи учебници въведоха
академичен стил и език. Никъде по света няма такава практика.
Питам господата: може ли ученикът да учи по 6 или 7 часа, да се
прибира в 15:00 часа след обяд и до вечерта да се подготви за следващия
ден по 2-3 разказвателни предмета, математика, литература?! Мисията е
невъзможна. Никой от Вас няма да издържи на такъв напън! А учителите
са взискателни, искат задълбочени знания, за да няма упреци към тях.
Изглежда идеята за всестранно развити личности битува и днес, но с
обратен знак – българинът да бъде по-неграмотен и тъп. В България по-
лесно се завършва университет, отколкото средно образование. Не се
чудете господа, защо на учениците не им се учи. Щом не могат да се
справят с непосилните задачи, те се отказват. Преди време по телевизията
г-жа Кунева убедително и уверено отговаряше на зададените въпроси, но
когато я попитаха: как да направиш училището по-привлекателно? –
отговорът й не засегна най-болния въпрос – претрупаните програми и
академизма. Щом българчетата не могат да се справят, какво да кажем за
ромските деца? И каква роля играят изпитите в 4-ти клас, в седми клас?!
Само стресове и нерви за родители и ученици. В нашето средно
образование се прелива от пусто в празно. За това са хилядите двойки на
матурите в 7-ми и 12-ти клас.
Сигурно това, което пиша е глас в пустиня, но бъдещето на
българското образование ще бъде още по-страшно!
Снежана Алексиева
Гр. Трявна