ЕДИН ПОЗАБРАВЕН ПРАЗНИК

Месец май  е месец на празниците  – 1-ви, 6-ти, 24-ти.

За нас българите 24-ти май е светъл празник, защото славянската писменост ни просвещава и осветява пътя ни като народ повече от хиляда години. Буквите ни спасяват от поробители, издигат ни духовно, дават ни повод за гордост.

Но има и една друга дата, която е отбелязана в църковния календар и малцина си припомнят за нея. Това е 11-ти май – ден на светите равноапостолни Методий и Кирил. Някога на тази дата се е чествала славянската писменост и култура. Двамата светци са пресветли и пречисти личности, посветили живота си в служба на Бога. Изключително начетени, духовно надарени и с хуманистични възгледи, те служат на Бога чрез служене на хората. Желаейки славяните да познаят християнското учение, те им създават азбука. Така двамата светители извършват не само богоугодно дело, но създават условия за духовното и историческо развитие на славянските народи. По този начин те разбиват една нехуманна догма – триезичната, която дава право само на три езика (еврейски, гръцки и латински) да се служи в християнските храмове. Лично двамата братя превеждат светите книги на славянски език и тръгват да проповядват във Великоморавия. Цял живот, до сетния си дъх, те се посвещавата на тази кауза. Кирил умира в Рим, където защитава мисията си пред папата, а Методий бива гонен и измъчван от немското духовенство в Панония и Великоморавия, където и умира. Но техните ученици спасяват делото им като идват да проповядват и пишат в България. Животът и делото на славянските просветители е повод Православната църква да ги канонизира за светци – покровители на духовността, просвещението и учението.

Нека не пропускаме и 11-ти май като ден на Свети Методий и Свети Кирил!