За будителството

В нашето апатично ежедневие дори и националните ни празници минават без приповдигнато настроение. Просто един почивен ден и нищо повече. Безпаричен и съсипан, обикновеният българин е зает повече с ежедневните си проблеми. В такава ситуация трудно се мисли за духовни ценности и култура. Борбата за оцеляване смазва духа.

На фона на есенните приготовления за зимата се задава един дълбоко духовен наш български празник – 1-ви ноември, Денят на будителите. Ако сме бедни финансово, не сме бедни от към култура. Още преди Освобождението българите тачат своите духовни ратници, наричайки ги будители. Още тогава те осъзнават смисъла на техния труд. Без тях нямаше да ни има досега.

Една невзрачна книжица от 1762 г., Паисиевата история, става програма за духовно и държавно възкресение, която и до днес е актуална.

Наред с титаните на Възраждането – Раковски, Л. Каравелов, Петко Славейков, Ботев, Левски, на духовната нива се трудят и учители, духовници, книжовници. Рибният буквар на Петър Берон пробужда умовете на хиляди българи.

Благодарение на тези духовни радетели се оформя българският език и литература, и националното ни самосъзнание. Възрожденските учители палят у младите българчета любов към знанието, а поетите – бунтовната искра у потиснатия народ.

Читалищата са средище за просвещение и култура и до днес.

Будителството продължава и в следосвобожденска България от видните наши писатели, поети, езиковеди, учители, художници, мислители – Вазов, Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов, Елин Пелин, Й. Йовков, Далчев, Смирненски, Вапцаров и още много майстори на перото, които сътворяват класика.

Макар историческата съдба да не е благосклонна към страната ни, стремежът към знание и духовност не секва. И в тоталитарните години, независимо от политическия канон, много автори, художници, режисьори, композитори, създават шедьоври, като романите на Д. Димов, Д. Талев, Емилиян Станев, разказите на Радичков и Хайтов, или филмите на Р. Вълчанов, М. Андонов, или картините на Вл. Димитров –Майстора и Зл. Бояджиев.

В нашето съвремие, макар че ни е налегнала сиромашия и политическо безхаберие, продължава традицията на будителството в труда на хиляди учители, научни работници, поети, писатели, художници режисьори и др. жаждата за знания на българина не секва. Нищо че има полуграмотност  и чалга, много млади хора продължават образованието си в университетите ни. Все повече са тези, които учат в чужбина. Тези факти ни дават надежда, че България има потенциал да излезе от икономическото и политическо блато.

Народ, който има празници като 24-ти май и Ден на будителя, заслужава по-добра съдба, защото знанието и духовността не умират.