За тръните Христови и огнените знаци

Имам много познати творци от почти всички области на изкуството и културата. Сред тях  обаче, няма много преуспяли или успяващи да издържат семейства с таланта си. Повечето, уви, вегетират до поредния заем… Покрай ширещата се посредственост и кич, без да натрапват публично сизифовите си мъки, тези хора (разбира се, и тук не важи правилото на общия знаменател), като че ли остават встрани от житейската клоунада и вместо лаврови венци, примиренчески носят тръните Христови… И, когато някой от тях, най-вече поради финната си душевност, непривична за днешния меркантилен, консуматорски свят, реши да се самоспаси от битието, което виси като воденичен камък на шията му, веднага бива вписан в “графата”, като отклонение от нормата. Само, че коя е нормата и кое е нормалното в наши дни…?

четете в бр. 36/12 ноември 2014 г. на в. „Тревненска седмица”