Съвременна България е известна като страна на олигарси, алкохолен туризъм, кръстопът на дрогата и всякакви измами. Битуват и някои стари клишета като фолклор, розоберачки, пикантни ястия. Но България е много повече от това, в което се опитват да я превърнат европейските и презокеански господари.
Далеч още през 6-то хилядолетие пр. Христа българските земи са средище на цивилизован живот. Имената Оходен, Градешница, Белинташ, Татул; храмовете на Кибела в Балчик и Мадара, гробниците в Свещари и Казанлък, Варненските Побити камъни представляват огромно културно наследство. Гробът на Орфей в Татул, древните жрици в прорицалището на Перперикон, мистериите в Долината на тракийските царе, Панагюрското и Рогозенското съкровище доказват, че сме наследници на първата европейска цивилизация. Орфей не е само музикант и певец, лекувал с музиката си хора и животни и омагьосвал дървета и скали, той е носител на истината за божествената и безсмъртна душа. Живял преди повече от 3 000 год., той проповядва смирение и мъдрост, говори за неща, които след векове проповядва Христос, което повлиява на тракийската цивилизация. За вярата на траките в безсмъртието разказват автори като Херодот и Платон. Тракийските съкровища са визитната ни картичка пред света.
България е средище на три древни цивилизации – тракийската, елинската и римската. Ние сме наследници на Орфей и Спартак.
Нужна ни е национална доктрина за истинското ни минало, за предбългарските огнища на култура и цивилизация. Макар че сме притиснати от проблемите на времето, политиците ни да не мислят само за собственото си добруване, а как да съхранят това културно богатство, с което се гордеем и заемаме достойно място във вечно развиващото се Дърво на историко-културното развитие на човечеството.