Трявна – градът, в който се ражда красота. Красота, която задължава. И дух, който задължава още повече. И уникална атмосфера, която тегли като магнит и не търпи „неща с претенции”, както сподели преди години по друг повод художникът резбар проф. Антон Дончев. Мислех си за всичко това, докато гледах на живо поредния работен вариант на спектакъла „Звук и Светлина” на възрожденския площад и се питах, къде съм попаднала. Въпреки светлинните надписи и патетичният дикторски текст, който натрапчиво ми припомняше, че съм в Трявна, имах чувството, че съм на някогашен естраден театър, а някакъв аматьорски състав усилено експериментира с емоциите, добрия вкус и усещанията ми. Но най-тъжното и притеснителното от всичко е, че т.н. „спектакъл” и поредната му проба са твърде далеч от Трявна и Тревненското…
Целият материал на Галина Иванова четете в бр. 3/29.01.2014 г.