Семейството има нужда от 1600 лева, за да изплати апарата за 45-годишния Радослав Иванов, страдащ от синдром на обструктивна сънна апнея в тежка степен
И тези хора, както десетки и стотици други у нас, имат нужда от помощ, за да оцелеят. От нашата помощ, защото другата я няма. Откакто са заедно, Пенка и Радослав Иванови неведнъж са викали „неволята”, но сега, въпреки присъщата всекиму гордост и срам, решават да потърсят подкрепа, защото на карта е заложен един човешки живот. Неговият. А, когато държавата я няма, битието увисва на тънката нишка на милосърдието и единственият му пристан е надеждата и вярата в човешкото.
Пенка е на 40 години, Радослав – на 45. Имат четири деца – 15-годишната Моника, ученичка в Художествената гимназия в Трявна, 14-годишният Стефан, ученик в Основно оздравително училище за деца със сърдечно съдови и белодробни заболявания „Ангел Кънчев” – кв. Късовци, 4.5-годишния Даниел, който посещава ЦДГ „Светлина” и малката Дениз, която е само на година и десет месеца и вече ходи на детска ясла в ОДЗ „Калина”. От юли миналата година семейството живее под наем в Трявна. Пристигат тук от Пловдивско, заради чистия въздух, тъй като всичките им деца са с астма. Вече са подменили личните си карти с нови, с постоянен адрес в Трявна. Отскоро тя е шивачка в „Мир”, а Радослав е пенсионер по болест.
Болестните нещастия на Радослав го връхлитат една след друга до невероятност. Две операции на едното око, което остава с много слабо зрение. Разболява се от бронхит, после операция от херния, после пневмония, херпес зостер, после пак пневмония и тогава започват тежките проблеми с дихателната система. “В близост до обекта, който охранявах имаше черен път, вдигаше се много прах и буквално не можех да дишам. Това беше причината да напусна и решихме, и заради децата да дойдем да живеем в Трявна”, споделя той.
И макар, че животът под наем е труден, семейството не се оплаква и все някак си успява да свърже „двата края” до началото на януари т.г., когато Радослав разбира, че страда от синдром на обструктивна сънна апнея в тежка степен с висок риск от фрагментиране и разстройство на съня. Пенка обяснява, че когато съпругът й заспи, той буквално се дави на сън, защото не може да си поема въздух и на моменти спира да диша. „Ако не го бутна, може и да не се събуди – допълва тя. – А като се закашля, не веднъж е припадал. Затова, като излиза някъде, винаги трябва да съм до него”. Специалистът, д-р Дончев от Габрово, който прави изследването на Радослав, препоръчва лечение с индивидуален СРАР апарат с назална маска. Цената му варира от 1600 лв. до 3500 лв. и е непосилна за семейния бюджет. „След преговори с пулмолога д-р Дончев, успяхме да се сдобием с въпросния апарат на изплащане – споделя Пенка. – Човекът ни влезе в положението, прояви разбиране, защото цената му е 1600 лв., маската струва 200 лв., а изследването, което не се поема от Здравната каса – 300 лв. Договорихме се да го изплащаме на вноски – 4 по 400 лв. за период от 4 месеца. Отделихме средства от детските, платихме първата вноска и взехме апарата за съпруга ми, тъй като му е жизнено необходим. До края на живота си трябва да спи с тази маска, свързана с апарата, защото доколкото ми обясниха, съществува висок риск да не се събуди, да направи инфаркт, или инсулт”. В хода на разговора разбирам, че на малкия Даниел му се налагат индивидуални занимания с логопед, рехабилитатор и ресурсен учител. Жената е изключително благодарна за грижите и вниманието от страна на персонала на ЦДГ „Светлина”. По думите й специални благодарности заслужават и специалистите от Центъра за социална рехабилитация и интеграция, които работят с другите й две деца – Моника, която посещава психолог, и Стефан – логопед. Пенка е много благодарна и на директора и персонала и на оздравителното училище в Късовци за огромните грижи и внимание към децата й през годините, както и на екипа на „Детско отделение” в тревненската болница.
Към момента многодетното семейство няма други доходи, нито близки, на които да разчита за подкрепа. Единственият им приятел в Трявна е Гинка Ангелова, която им помага да си намерят жилище под наем и ги подкрепя според възможностите си. Въпреки всички трудности, те не се предават в ежедневната битка за оцеляване. Сега, колкото и да им е тежко, нямат друг избор, освен да отправят апел за помощ към тревненци, за да могат да изплатят апарата, от който зависи живота на Радослав.
„В момента съм с 50 лева до заплата – споделя Пенка. А трябва да изкараме някак си до детските, които са общо около 450 лв., заедно с ТЕЛК-овете и добавката за процент увреждане. С пенсията на съпруга ми, която е 200 лева, плащаме наема. Но в момента три от децата са болни, платихме апарата и наистина става страшно… Ще звъня по приятели за заем, иначе не виждам какво ще правим”…
* * *
Историята на това семейство наистина е драматична, а Съдбата очевидно не е била твърде благосклонна към тях. Но докато си вземам довиждане с Пенка и Радослав си мисля, че, колкото и абсурдно да ви звучи, те все пак са щастливи. Защото, макар и да живеят скромно, почти винаги на ръба, са заедно и не се предават. А от безизходната на пръв поглед ситуация, има изход. И той е в сърцето на всеки един от нас. Доколкото сме човеци и доколкото добродетелта не е само поза…
Галина ИВАНОВА
Б.Р. Ако желаете да помогнете на сем. Иванови, можете да се свържете с тях на тел. 0886 12 83 57 – Пенка Иванова
Банкова сметка
Общинска банка АД, ФЦ Пловдив
BG61 SOMB 9130 1031 6511 01
BIC SOMBBGSF
Пенка Йорданова Иванова