От 2003 г. насам български младежи в памет на ген. Луков ежегодно провеждат траурно факелно шествие Луков марш. Но нека си припомним кой е ген. Луков. Завършил военното училище на Негово величество, той участва във войните от 1912 до 1918 г. Министър на войната е в правителството на Георги Кьосеиванов от 1935 до 1938 г. От 1932 г. до 1943 г. е ръководител на националистическа организация Съюз на българските национални легиони. В близки връзки е с националсоциалистическия режим на Третия Райх. Дейността му е повлияна от националсоциализма и фашизма. Затова започват да го наричат нашия Гьоринг.
Като министър на войната той прави сделка с германците. Пребоядисаните и излъскани немски танкове от Първата световна война глътват 2 милиарда лева от хазната. Генералът се уговаря и за втора пратка за 5 милиарда. Срещу това се опълчва началникът на генералния щаб генерал-майор Йордан Пеев и самият цар Борис III. Генерал Пеев е убит в центъра на София. Царят има съмнения, че Луков влияе на държавните работи и се облагодетелства от сделките. В последствие генералът е пенсиониран, а 1943 г. е убит от комунистите.
Питам се кое в личността и делата на ген. Луков въодушевява младите хора, участници в Луков марш – националсоциализмът, антикомунизмът или патриотизмът?!