Нестинарят Горан Стефанов е родом от Ямбол. Завършил е богословие във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, както и „Етнология” и „Културен туризъм” в ПУ „Паисий Хилендарски”, където в момента следва докторантура. От година и половина работи в Историческия музей в Малко Търново, където се занимава с проучване на нематериалното културно наследство. Наскоро той бе в Трявна, където заедно с Маринела Градева представиха нестинарски танц на Възрожденския площад, като част от културната програма по повод генералната среща на сдружение „Дузлаж”. Ден по-късно разговаряме с Горан за мистиката на древния странджански ритуал, „живата връзка” между човека и светците, комерсиалните проявления на танците върху жарава в наши дни и нестинарството, като призвание, което не можеш да откажеш.
– Всъщност, как реши да се занимаваш с нестинарство и от колко време танцуваш върху жарава?
– Започнах да проучвам различни култове на територията на Странджа през 2009 г. и покрай тези си изследвания се срещнах с различни хора. Нестинар не се става по желание, тъй като нестинарите се избират, само че не от хората. Има нещо друго, което избира и това е призвание, което не можеш да откажеш. Освен това, нестинарството е вид вяра. То е парахристиянско течение, свързано с православния християнски цикъл, като към него има допълнителни обреди и всеки един от тях е свързан с различна част от нестинарство и различни култови предмети – иконите на Св. Богородица и на Св. Св. Константин и Елена, тъпана, гайдата, нестинарските култови постройки, които се наричат „конаци” и нестинарските свещени извори т.н. „аязми”…
Цялото интервю четете в бр. 20-21/9 юни 2016 г. на в. „Тревненска седмица“