Ни да се живее, ни да се мре…

Зная, че нито съм първата, нито последната, която пише за нашата „прекрасна”
държава. Откъдето и да погледнеш, в който и сектор да надникнеш вредом ще
откриеш далавери, корупция, чиновническо безхаберие. Уж има закони, правилници, а
всичко все в ущърб на обикновения гражданин. Всичко е така нагласено, за да ти
бъркат в джоба… грабят от народа беден, а не от богатите. Бог високо, царят не можа
да ни оправи за 800 дни. Политиците словоблудстват, а не вършат нищо съществено.
На протестите се отговаря с обещания и някои незначителни промени. Умножава се
хайдуклулът, корупцията и Андрешковците. да не говорим за милионите пенсионери
със сиромашки пенсии. Не мога да се начудя на безочието на управляващите. Вдигат
заплатите на депутатите, висшите чиновници и някои сектори (съдебната система), а за
бедняците все няма пари. Станали сме за подигравка на другите балкански народи.
Нашите „мъдри” държавни ръководители не им идва на ум, че на всеки пет години
трябва да актуализират пенсиите. Разни сдружения, фирми и др. източват фондове,
държавни субсидии. Богатите не плащат данъци както трябва, укриват доходи. И
всичко това рефлектира върху обикновения данъклопатец. Но като учителка, най-
болезнено преживявам „промените” в образованието. Българското средно училище, с
малки изключения, продължава да е зубраческо. Непосилни учебни програми,
академични по обем и стил учебници. Учебен материал от горен курс се сваля в
прогимназията. Гимназистите учат по 7-8 часа, а в къщи трябва да учат по 3-4 разказни
предмета за другия ден, плюс математика, литература. Ако министрите и депутатите
работят на такъв режим, ще изкукат за нула време.
Нашата учебна система подлага на геноцид децата ни. Много от тях страдат от
главоболие и преумора. Десетилетия наред никое правителство не реформира
учебните програми. Не се интересуват какво е образованието в другите европейски
държави. В МОН само сменят всяка година изучаваните автори по литература. И всеки
път правят поредната издънка. Изкушавам се да цитирам Петко Славейков: „Не е учен,
който много знай, а който знай потребното!” и „Каквото ни е училището, таквоз
ще е и бъдещето ни.”
Като виждам това, което става в нашата държава, не се надявам на по-добро
бъдеще.

Снежана Алексиева
Гр. Трявна