НУЖЕН Е ПОЛИТИЧЕСКИ КУРАЖ

„Бедни и неграмотни“ – това изрече министърът на образованието у нас. Срамно и страшно!

Всеки българин знае за финансовото дередже на страната ни, за разслоението на много бедни и много богати, за световната и вътрешна криза. Сякаш няма край прословутият ни преход. Как да излезем от това блато? Освен изграждане на доктрина за развитие на отделните отрасли и въвеждане на нови технологии, трябва рязка промяна и в образованието. Нужен е политически кураж за такава промяна. Нито едно правителство след 1989 година не се реши да реформира българското образование. А е известно по какви претрупани програми се учи, как се бяга по учебния материал, как не се създава нужната основа за надграждане на знанията, как малките учат по шест часа на ден, а големите по седем и дори осем. Никой не се замисля за хала на българския ученик и учител. А за бумащината – да не говорим. Защо в чужбина нашите деца се учат отлично и ги поставят при постъпването им в по-горните класове. Явно, че ние в България учим по много сложни програми и академични учебници. Ето това е нещото, което трябва да се реформира. По-малко материал, по-бавно темпо на усвояване, повече упражнения и практика. В гимназиалните класове всеки да изучава това, с което иска да кандидатства или го интересува, а не всички науки. Само българският език и литературата трябва да са задължителни. Има   толкова примери по света , от които можем да се поучим. Но  да   не  стане   като   в поговорката :“Казали му да пръдне, а той се наакал“, защото българинът е скаран с мярата.

Дано дочакаме и в България да има една нормална учебна система и децета ни с желание да ходят на училище и да бъдат грамотни.