Поредните избори вече са факт. Резултатите не ме изненадаха. Дългоочакваното желание на Герб отново не се осъществи – да имат нужното мнозинство в парламента. Партии, коалиции, блокове – шарения до шия, както казва народът. И всички те смятат, че ако са на власт ще направят чудеса за отечеството си. Всяка политическа сила в парламента пречи на другите около нея, а най-вече на управляващите. Настъпва самоцелно отрицание. Всички проблеми се дебатират до дупка, но не да се стигне до консенсус, а да се докаже кой е по-по-най. Не се мисли как да се решат кардинални задачи и проблеми, а как да се унижи и оплюе противника, да се покаже неговата некомпетентност. Всяка сила смята своята гледна точка за най-правилна.
Позицията „орел, рак и щука” е най-пагубната. Разногласията, липсата на национални приоритети и стратегия правят парламента безплоден. Една говорилня на самоцелното отрицание, без положителни резултати. Може ли в САЩ, Англия и др. големи държави да имат по две партии, а ние шепа народ с над сто? Но тези две парти по приоритетните проблеми нямат фрапиращи различия и се стремят да ги решават, вместо да спорят самоцелно. Българският модел „орел, рак и щука” води до никъде. Не е учудващо защо десетилетия тъпчем на едно място; мизерстваме, икономически затъваме и се топим като етнос. А олигарсите и политическите мекерета процъфтяват. Всеки депутат, всяка политическа сила трябва да разберат, че парламентът не е говорилня и място за лобита, а място да се коват свестни закони, да се вземат правилни решения и успешни формули за реалното развитие на България.
Ако авторът на баснята Орел, рак и щука – дядо Славейков беше жив, щеше ли да бъде депутат сега?