Пари, пари и пак пари…

Откакто са се появили на бял свят, парите са пълновластни господари над човека. Не съм чула или видяла някой да ги мрази. Те са най-желаното нещо в живота.
„Парица е царица…” заявява бай Неделкович в пътеписа „До Чикаго и назад” от А. Константинов. Парите могат да послужат за добри дела, но любовта към тях е в основата на големи и малки злини. В Библията богатите и парите не са на почит. Всеизвестна е фразата: „По-скоро камила ще мине през иглено ухо, отколкото богат да влезе в царството небесно.” Но това не спира хората да се стремят към богатство.
„Този, който измъчва бедните , за да направи повече пари за себе си, сам ще остане беден”. (Псалм 22-16).

Днес алчността достига космически размери. Тя е в основата на финансови пирамиди, банкови операции, световни икономически кризи, търговски и политически далавери. Даже и най-обикновените хора станаха алчни за коли, къщи, пари. Любовта към парите е в основата на злото в света. Наистина има богати, които проявяват благотворителност и то с огромни суми като Бил Гейтс, Уорън Бъфет и арабският принц Ал-Валид. Доброто, което идва от това да помагаш на бедните, се изтъква и в Библията. „Продавай всички придобивки и дай на бедните и ще имаш съкровище в Рая” – казва Исус на един богаташ. Но даването не трябва да е показно, само Господ трябва да знае. Докато парите стоят над човеколюбието и добротата, светът ще бъде пленник на злото.