Песен на паричката ми днес

Темата за парите бе обект на обсъждане на научната конференция по време на Славейковите дни от 29 май до 1 юни 2014 г. Формулировката „Песен на паричката ми днес” идва от стихотворението на Петко Славейков „Песен на паричката ми”. В иронично – хумористичен стил авторът „възпява” силата и властта на парите. Паричката Господ я прави, дарби няма, а целият свят и се кланя и всичко се върти около нея. Затова дядо Петко я нарича „всесилна царица”.

Откакто са се появили, парите движат света. Те са номер едно в човешкото общество. Кой ли не ги желае, кой ли не ги иска? Беднякът мечтае за пари, за да се храни и облича, болният да се лекува, богатият, за да увеличи богатството си. Всеки има нужда от пари.

Парите са често срещана тема в световната и нашата литература: Балзак, Гогол, Достоевски, Л. Каравелов, Ботев, елин Пелин, Димитър Димов и още много други. Отношението към богатството определя сиромахофилската същност на българската литература. Автори като Ботев, Каравелов, Вазов, Елин Пелин, Алеко Константинов имат национално приоритетно отношение към парите. Те ратуват за социална справедливост.

Парите придобиват демонична власт над човечеството. Днес ставаме свидетели на безмерната човешка алчност. Американските банкери доведоха света до нова световна криза, а българските олигарси съсипаха държавата и народа си. До къде ли ще стигне човекът в жаждата си за пари?! Може би до пълно обезчовечаване, до разруха на човешкото общество, до Апокалипсис.