Поклон, поете!

„Аз не живея, аз горя…”
(Яворов)

Случайно или не се озовах в гр. Поморие, когато градът честваше 50 години Яворови дни и 130 г. от рождението му. През цялото време съзнанието ми трескаво прехвърляше моменти от живота и творчеството на поета. Неговата личност и поезия винаги ме омагьосват. Дълги години не си давах сметка защо. Може би, когато и към мен наближава „часът на синята мъгла”, взех да проумявам по-добре и него, и себе си. Дадох си сметка за безпощадната „нощ” на живота тогава и сега, за въпросите „що никой век не разреши”. Няма ден да не мисля за това всечасно разминаване с на живота и смъртта, за това що е ТУК и ТАМ. Яворов надникна в бездната, наречена вечност, усети мистиката на смъртта, на времето и пространството. Ангелското и демоничното се блъскаха трагически в самотната му душа и той изгоря, за да ни свети завинаги. ПОКЛОН, ПОЕТЕ!

Снежана Алексиева
Гр. Трявна