Предизвикателства на ръба на битието

Чета една книга за предизвикателствата и силата на човешкия дух. Историята е изключително интригуваща, вероятно защото е по действителен случай, а не е поредното мотивиращо четиво от поредицата „Опознай себе си”, удобно смляно за по-лесна употреба. В романа „127 часа между живота и скалите” от първо лице се разказва историята на един влюбен в природата, приключенията и алпинизма млад човек, свикнал да предизвиква себе си и света до степен, в която адреналинът остава единствената всепоглъщаща емоция. „Няма по-голяма радост от тази да се изправиш лице в лице с вечно променящия се хоризонт, да срещаш всеки ден ново и различно слънце” – споделя главният герой на романа Арън Ралстън. Думите не са негови, а на един друг „адреналинов човек“ Джон Кракауер, на когото Ралстън се възхищава. Това е и неговата философия на оцеляването – предизвикателствата на ръба на битието. Макар и често на един дъх разстояние от смъртта, той неуморно следва своето символ верую, но дали, за да го опровергае, съдбата го изправя пред най-тежката му Голгота… В един априлски ден на 2003 г. Арън се спуска сам в каньона Блу Джон, щата Юта в Америка. Докато маневрира между заклещените камъни в теснините, една скала се разклаща и заедно политат в бездната. За няколко секунди опитният катерач се оказва в най-страховития капан в живота си – дясната му ръка остава заклещена под огромна канара.  Той е сам, без телефон, достатъчно храна и вода, екипировка, за първи път не е оставил и съобщение на близките си за предполагаемата си дестинация. Дните след инцидента са истинско изпитание за всяка психика, дори и за онази, калена в редица предизвикателства – лавини, снежни бури, горски хищници, страховити скални отвеси…

Знам как свършва тази история, защото именно ревюто на книгата ме впечатли да я прочета. И въпреки, че все още съм по средата на романа, се опитвам да прозра границите на човешката психика и воля за живот. Какъв човек трябва да си, за да запазиш хладнокръвие в гранична ситуация, като тази? И въпреки свръхчовешката издръжливост и прокрадващите се нотки на отчаяние, най-накрая да направиш и невъзможното, за да оцелееш – да отрежеш собствената си ръка, а след това да се спуснеш по скалите, за да търсиш спасение… А после, след като се възстановиш от инцидента, макар и с протеза, да продължиш да търсиш и покоряваш нови върхове и хоризонти… Разтърсваща история за силата на човешкия дух, която за повечето хора вероятно ще прозвучи налудничаво. Най-малкото, защото да изпитваш късмета си до безкрайност, е меко казано неразумно. Като се замисля обаче, май повечето „адреналинови хора” са такива – някои повече, други по-малко. Въпросът е в това, колко силно дърпаш дявола за опашката…

четете в бр. 3/27 януари 2016 г. на в. „Тревненска седмица“

На снимката: С предизвикателството да запечата на кинолента поразителната история на Арън Ралстън (на снимката) се заема известният режисьор Дани Бойл. В главната роля е актьорът Джеймс Франко, а филмът със заглавие „127 часа“ излиза на голям екран през 2010 г., много преди премиерата на книгата у нас…