Пробойните на родолюбието

Нищо не разбирам от бокс. Но няма как да подмина горещата тема, която още разпалва страстите в социалните мрежи и форумите. Най-малкото защото ми дойде в повече от коментарите преди, по и след „мача на годината” между Кобрата и Кличко. Признавам си, че не харесвам Кубрат. Не го харесах и на ринга. Видя ми се прекалено самочувствен и самовлюбен, нагъл, арогантен и… посредствен. Забележете – не коментирам спортния му хъс и умения. Може и да е велик, аз не разбрах. Направи ми впечатление поведението му, което според някои „анализатори” – било важен детайл в едно такова зрелищно шоу, в каквото се е превърнал световния бокс в наши дни. Не случайно и Железният Майк (Тайсън) изригна, че „по-тъп мач от този не бил гледал, защото днес „просто направиха бокса скучен”. И аз съм на същото мнение, след като изгледах няколко негови двубоя на ринга, но това е друга тема. Факт е, че се опитах да харесам Кубрат. Заболя ме като загуби. Нещо повече, от сърце му пожелавам световната титла. Пък дано узрее да се увенчае и с нея. Това, че не го харесвам, не ме прави по-малко българка, нито ме превръща в хейтър, който следва силните на деня. Щях да напиша същите редове и, ако Кобрата беше победил Кличко.

Цялата статия на Галина Иванова четете в бр. 38/26 ноември 2014 г. на в. „Тревненска седмица”