Произведено в България

Половин живот у нас и още толкова в чужбина

Денят на християнското семейство отмина. Но останаха доста теми за размисъл. Нещо повече, с всяка изминала година те стават все повече и повече. А уютната семейна идилия от миналото изглежда все по-далечна, архаична и дори абстрактна. Ако някога и най-дребният повод за радост или печал ни събираше край семейното огнище, днес родният дом се пълни единствено за Коледа, Нова година, Великден. Не винаги. За съжаление, все повече се множат самотните празници. И не само заради духовния колапс и кризата на ценностите, но и поради трудните, бедни на доходи и надежди времена…

Докато пиша тези редове, пред очите ми изниква сцена от любим филм – „Лачените обувки на незнайния войн”. Война, немотия, глад, студ, пек… Един мъж отива на фронта. Жена му поема целия товар по отглеждането на децата, грижи се за оскъдния имот. Той се завръща. Жив с раните си. Ражда му се поредното дете. После пак заминава. И пак се връща. И пак се ражда дете… Въртележката се върти. А семейството оцелява върху крехките плещи на една жена, майка, съпруга. Вярно, времената са други. Човеците – също. Днес, в ерата на информационните технологии и иновации в областта на науката, интернет, еманципацията… нищо не е същото. Светът, който някога се е побирал в тясната одая на домашното огнище вече звучи мистично и прилича на картина от художник наивист. Патриархалните ценности и морал, семейната чест и традиции са празни понятия, отминали и чужди. Питам се, ако беше жив Вазов – как ли щеше да опише днешните нрави и порядки? Щеше ли?

Цялата статия на Галина Иванова четете в бр. 38/26 ноември 2014 г. на в. „Тревненска седмица”