Рак в центъра на софия или Ден на унижените будители

Ubi sunt qui ante nosfuerunt? (Къде са тези, които бяха преди нас?)

Прекъснат от комунистическия режим за 45 години, възстановен от „Мати Болгария“ на д-р Петър Константинов през 1990 г., Денят на народните будители е наш светъл национален празник. През изминалите 25 години обаче в България съществуват идеални условия за разцвет на посредствеността, алчността и агресията. Съчетан с идеалните условия за липса на образование и наука, българският културен пейзаж стана грозен и много тревожен.

Всяка година на първи ноември отеква „тържествено“ ехото на нашите будители – Светите братя Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Свети Патриарх Евтимий, Васил Левски, Христо Ботев, Стоян Михайловски, Петър Берон, Захари Стоянов, Марин Дринов, Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Иван Хаджийски, Кирил Христов, проф. Димитър Каданов, акад. Асен Хаджиолов – младши…

Заспали сме, някой трябва да ни събужда или някой трябва да ни държи будни, за да не заспиваме? Будители, будни, пробуждащи се, заспали? Въпроси не само за българската душевност и култура, но и за признателността и уважението ни към будителите – учители, поети, писатели, учени, художници, артисти… В родната къща, детската градина, училището, университета човек се учи навсякъде от тях – възхитителна щафета на любознанието, Денят на будителите ни напомня да не й позволим да падне.

Цялата статия на д-р Георги Чалдъков в рубриката „O tempora, o mores” четете в бр. 38/26 ноември 2014 г. на в. „Тревненска седмица”