„Светлина! Пуснете светлина!…”

Финалът на една иронизирана версия на велика драматургична Шекспирова творба.

Тази реплика заседна в съзнанието ми в дните на повсеместните запалвания на коледни елхи и при вида на светещите украси и илюминации навсякъде около нас в тия дни. Отраженията играят по фасади, стъклени витрини, автомобили…. И върху лицата на хората. Цялата тази еуфория има за цел да подсили чувството на трепетно очакване дните на празниците и да предизвика радост, вълнения и настроение за блажено бездействие в неколцината почивни дни. И единственото, което ни държи в напрежение е маратонското тичане по магазини и търговски вериги, както и подготовката на празничните трапези.  И за благотворителност, някак си по традиция, ни минават мисли в тази част на годината…

Всъщност, размислите ми тръгнаха от светлината и нейното отражение. Най-вече по лицата на нас, хората. Не знам дали греша, но вместо радостно сияние, излъчваме мрачни оттенъци на студеното неоново и  Led осветление. Защото, колкото обилно и мощно да е то, колкото и красиви и искрящи да са елхите ни, ако не е светло вътре в нас, радостта и тържеството няма да са пълноценни. Да! Проблемите са ни много и тежки и преди всичко екзистенциални. Но със самозатваряне и преследване на личното благополучие ли ще ги преборим? Нека осъзнаем какъв точно празник очакваме! Кое събитие следва да е в центъра на нашите преживявания в тези дни! Рождеството по плът на нашия Господ Иисус Христос! Словото стана плът за да даде Светлината на света! Ако Тази Светлина ние допуснем в нас, като отворим душите и сърцата си, то несъмнено и лицата ни ще засияят в сгряващата и свещена радост. И тогава тази -външната, тварната електрическа светлина, ще бъде чудесно допълнение към тържеството на духа!

Честито Рождество Христово, братя и сестри!

За много благословени и благодатни години!

Отец доц. д-р Людмил Малев