Страсти и пристрастия около Славейковата награда

Случи се нещо необичайно в Трявна, неслучвало се преди. Неодобрението на награденото с първа награда стихотворение от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови се изля във фейсбук и в опита за една петиция, която настояваше награденият да върне наградата, която не само “заслужено не заслужава”, а и като “срамно, черно петно и подигравка с творчеството на Пенчо Славейков”.
В цялото отрицателно говорене има неща, които заслужават внимание. Щом стихотворението, пък и въобще НЕЩО не се одобрява, то значи не отговаря на някакви изисквания, предварително зададени норми и правила. Или на един вкус, който трудно може да бъде отхвърлен. И оспорващите наградата наистина са аргументирали неодобрението си, като са посочили това, което според тях липсва на награденото стихотворение: “Далеч е от поезията на Петко и Пенчо Славейкови. Не кореспондира с творчеството на двамата класици”. Но никъде в статута на Славейковата награда няма такова изискване – да бъде на нивото на поезията на двамата класици и да кореспондира /като тематика и стилистика?!/ с творчеството им. Да не говорим за това, че двамата поети – баща и син, имат много различни поетични светове и просто олицетворяват две епохи в българската литература. Всеки кандидат за тази награда знае, че конкурсът е национален, ежегоден, на името на Петко и Пенчо Славейкови, че е анонимен, без възрастови ограничения, че е под патронажа на Президента на Република България, че се присъжда на български автор за непубликувано лирично стихотворение. Наградените автори и творби се определят от жури, чиито състав се назначава със заповед на кмета на община Трявна. Журито присъжда Славейковата награда, една втора и две трети награди за стихотворения и, съгласно правилата на конкурса, след това от запечатаните до тогава малки пликове научава кои са авторите на отличените от него стихове. Всички наградени автори получават парични суми, придружени – първата с почетен плакет, останалите – с почетен диплом. В документа “Правила за присъждане и връчване на Славейкова награда”, приет на заседания на Общинския съвет в Трявна на 30 март 2009 г., са посочени още и начинът на връчване на наградата, финансовото й осигуряване, издателска дейност и др. Това е. Изброявам тези основни положения в споменатия документ, за да е ясно какво трябва да има предвид и желаещият да се включи в конкурса, и почитаемото жури. Като че ли това е всичко. НЕ! Единственото, но най-важното, което засяга качеството на поезията, е в т.2 на този документ: “ЦЕЛ НА НАГРАДАТА: Връчването на наградите има за цел да отличи произведения на български творци с приносен характер в националната литература”. Хайде сега да видим. Кое ще е това жури, какво ще е, от какви специалисти и по какви критерии да може първо – да определи нивото, качествената характеристика на съвременната българска литература, и след това, на тази основа, да каже има ли “приносен” характер дадено стихотворение и в какво точно е приносът му. Ето, това е критерият, за който протестиращите казват, че липсвал. Има го. Труден ли е? Възможен ли е? Съмнявам се, че досегашните, отличени със Славейкова награда творби в конкурса, отговарят задоволително на този критерий и са постигали формулираната в Правилника цел. Възмущението, че награденото, пък и въобще наградените стихотворения не могат да застанат “редом до стиховете на Пенчо Славейков” е справедливо. Но възможно ли е? Това е критерий, който, според мен, правилно, не е поставен никъде в конкурса…

Цялата статия на Вера Христова четете в бр. 24/29 юни 2016 г. на в. „Тревненска седмица“