О, времена! О, нрави! Каква почит и уважение имаха родители, ученици и общество към училището и личността на учителя в миналите времена. През Възраждането учителят не просто дава знания, той възпитава и наставлява млади и стари. Неговият авторитет е непоклатим. До преди „демокрацията” в училището имаше ред и взаимно уважение. Не можеше ученикът да прави каквото му хрумне в часовете. Днешните деца и тийнейджъри не уважават институцията училище и учителите. Те се „възпитават” от чалга, плеймейтки, екшъни, риалити шоута. В часовете се вика, говори се по телефона. За повече от тях няма значение. Учителят трябва да укротява вместо да преподава и възпитава. Родителите вместо да съветват децата си се карата с учителите, дори ги бият. По техен пример и учениците посягат да удрят. Дали учителите трябва да са шоумени, да играят киберигри, да разказват вицове – с една дума да забавляват вместо да учат.
Да бъдеш учител в днешно време е подвиг. Криворазбраната демокрация направи децата ни неконтролируеми и агресивни, непризнаващи нито родителски, нито учителски авторитет. Питам се каква педагогика е нужна, за да се учат и възпитават подрастващите?
Като учител, макар и в пенсия с тревога следя ставащото в българското училище. Но няма какво да се чудя, каквато държава имаме, такива и децата и цялото общество. Горко на българския учител!
Превърнаха го в звероукротител!
Снежана Алексиева