Човешко, твърде човешко „Бунтът” на профилите

Наскоро създателят на фейсбук Марк Зукърбърг обяви, че на 15 март спира достъпа до социалната мрежа, тъй като стресът покрай управлението на това дружество, му „съсипал живота”. „Трябва да се сложи край на лудостта!” – категоричен е той. По думите му – „да не сте във Facebook, а да сте навън и да сте истински приятели, това ще е най-добре!”. И въпреки че „новината” за затварянето на „клюкарника”, както помежду си го наричат повечето потребители, се тиражира не за първи път, паника няма или поне на първо четене. И все пак, интересно е какво ще се случи, ако Зукърбърг наистина изпълни заканата си. Към момента неговата компания е сред най-богатите в света, с приблизителна печалба от 7,9 милиарда долара, но създателят й заявява, че „не му пука за парите”, защото било „по-важно да си върне стария начин на живот”…

Всъщност, не бих коментирала очертаващия се виртуален апокалипсис, ако не смятах, че Зукърбърг е прав. Разбира се, ако наистина е стигнал до подобен екзистенциален избор след като явно много внимателно е  наблюдавал себе си и е нямало как да не се възприема като действаща натура. Пък и винаги съм смятала, че виртуалът граби най-ценното в общуването между хората – емоционалния заряд на живия разговор, интимния момент на споделеност, топлината на нечие присъствие, искреността в думите, делата, помислите и т.н. Дори емоциите с отрицателен знак, като че ли се възприемат по-безболезнено на живо, заради възможността да срещнеш погледа на събеседника си, да се огледаш в душата му. Докато в интернет можеш да бъдеш, който си поискаш, а свободата да дирижираш собствената си еманация в очите на другите, е почти божествен акт. И, тъй като щенията на Егото винаги са били Ахилесовата пета на човечеството, вероятно, възползвайки се от тази му слабост, мистър Зукърбърг е сред най-богатите млади хора в света…

Цялата статия на Галина Иванова четете в бр. 9/12 март 2014 г. на в. „Тревненска седмица”