143 години безсмъртие

Няма българин, който да не потреперва при споменаването на това велико име. Български национален герой, Освободител, идеолог, революционер, Дякон, Апостол… Каквото и да се напише или изрече за Левски, едва ли ще бъде достатъчно. Затова аз няма да говоря дълго. Но ще говоря не толкова за революционната му дейност, колкото за неговите идеи, стремежи и слово, което, ще се съгласите – днес ни е по-необходимо от всякога. И предварително се извинявам, че в следващите минути няма да бъда политически коректна, защото политиката няма работа в народните дела… Защото именно политиката превърна думи като „патриот“, „родолюбец“ и дори „българин“ в мръсни.
„Народе ????“
Отбелязваме 143 години от смъртта на Апостола. И със 143 години се отдалечаваме от него.
Къде е днес Левски, чийто портрет е поставен в кабинетите на Президент, министри, депутати, кметове, общественици? Къде е той, за да им напомни, че „Дела трябват, а не думи.“ И още, че „Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва.“

Цялото слово на Виктория Колева – екскурзовод в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна четете в бр. 7/23 февруари 2016 г. на в. „Тревненска седмица“