O tempora, o mores: Кална емоция в Трявна!?

И това зрелище отмина, и остана… Какво остана???? Освен калта и „разораната целина“, остана ежедневието, в което ще продължим да търкаляме битието си нагоре-надолу по стръмната скала на делника. Затова, заради десетките „алилуя“ за оф-роуда, силно се надявам, финансовите показатели на известна част от народонаселението на Трявна, Плачковци, съседните села и паланки да са повишили чувствително или поне забележимо нивата си. Още по-силно се надявам, мащабите на разораните площи да са в пъти по-скромни от очакваното, тъй като в това отношение щетите от тежките камиони на дърводобивните фирми, са в пъти по-сериозни и осезаеми. Само, че колкото и да се самозалъгвам, че времената менят нравите и обратното, някак си не мога да оправдая подобна „атракция“ в… Трявна, най-малкото, защото сезонът на калните „бани“ с джипове, ATV-та, мотори и т.н. би паснал чудесно за град като Левски, например, където ежегодно се провежда кръг от националния шампионат по мотокрос „Левски гран При“ или, пък Севлиево, където също има мотополигон и то какъв… Но град, като Трявна, прочут най-вече с художествената си школа, да организира състезания по оф-роуд, а не панаир на занаятите, фотографски пленер, празник на уличното изкуство, концерти на открито, а защо не и ретро-парад на автомобили, конни надбягвания и т.н., това вече не мога да го разбера. Не за друго, ами просто защото калната емоция, която тревненци съпреживяха отново, няма общо с имиджа на нашия град. Всъщност, едва ли има българин, който при споменаването на името „Трявна“ се сеща първо за оф-роуда…
Цялата статия на Галина Иванова четете в бр. 13/6 април 2016 г. на в. „Тревненска седмица“