O tempora, o mores Красивото – начин на употреба

Наскоро, гледайки рекламните виртуални турове на новия LED дисплей пред офиса, един възрастен човек ме попита, защо техният автор не е включил и снимка на жаркото юлско дърворезбено слънце на Иван Бочуковеца, а е предпочел само „мъдрото майско слънце” на майстор Димитър Ошанеца, който преди повече от 200 години печели първия у нас художествен конкурс. Признавам си, че в началото ми стана смешно, но после се замислих над думите на възрастния мъж, който при всички случаи не парадираше с високи художествени познания и стремления. По-скоро човекът се осланяше на собствения си усет за красиво, който е различен за всеки един от нас. В краткия ни разговор мъжът сподели, че титлата на първомайстора по време на онзи далечен Облог, се полагала на младия калфа, тъй като неговата творба била “по-хубава”. Всъщност, и аз съм на същото мнение, още от мига, когато за първи път зърнах двете слънца на таваните в прочутата Даскалова къща. Но еснафът си казал тежката дума и посочил за първомайстор – Уста, Димитър, а калфата Иван заслужил титлата „майстор”. Тези дни, покрай дебатите за красотата и красивото, си припомних този разговор. И се замислих, че усещането за красота наистина е «субективно»…

четете в бр. 7/26.02.2014 г. на в. „Тревненска седмица”