O tempora, o mores: Мигът на събуждането

Утрешният ден вълнува всяко човешко същество, възприемащо себе си като достойно да носи бремето на свободата си. Надеждата е може би най-присъщото за всеки от нас, дори и в ужасяващи моменти. Кога човек престава да търси надежда и се оставя на мътилката на течащото отчаяние от людско нещастие? Кога отчаянието прераства в гняв и гневът в борба за истински ценното? Когато съзнаеш, че битието не е само празно лутане между преяждане, препиване и съмнителни отношения с другия пол. Колкото и да се принизяваш до сквернословия от битов тип по адрес на другите, нищо не те прави различен и по-добър от това, което си, както и да очерниш ближния си. Тогава тънката граница между достойнство и горделивост определя ценността на всеки един като личност, в частност, и като народ в цялостност. Събуждането на българина продължава твърде дълго време и ако Възраждането издига в култ просветеността и Ренесансовия човек с познанието му за света и Бога, съвремието гази именно тази просветеност. Духовността е пренесена в жертва на политически и икономически заигравки с борбата за оцеляване на населението.

(повече четете в бр. 34/30 октомври 2013 г. на в. „Тревненска седмица”)