«Не пей ми се. И защо ли да пея
в тез години аз в каквито живея!» –
е казал дядо Славейков преди 144 години. Три години по-късно, макар и с доза сарказъм, Ботев допълва:
„Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея?“. Оставям настрани „закачката” между двамата титани на мисълта и словото, макар че и в наши дни подобни словесни двубои в защита на личното Его не са изолирано явление. Разбира се, с тази разлика, че днес въпросният егоцентризъм гризе много по-дребни като мащаб и можене „титани”. Факт е, че от доста време насам ни души апатията, която до там е обезличила Духа, че разбитата лира на дядо Славейков е единственият пристан на надеждата за избавление…
Цялата статия на Галина Иванова четете в бр. 31/9 октомври 2014 г. на в. „Тревненска седмица”