O tempora, o mores: Haute Couture на простотията

От няколко дни медиите ударно празнословят по случая с „горкия“ младеж, пострадал след евентуален побой в дискотека в Студентски град. Няма да се впускам в подробности, защото едва ли ще притуря нещо ново към вече казаното. И въпреки, че преекспонирането на поредния дискотечен екшън вероятно има превантивна цел, някак си не съчувствам на пострадалия, който преди да бъде доведен до състояние, подобно на кома, чупи носа на един друг „юнак“… Съжалявам, че петня хубавата българска дума за подобни типажи, чийто юнаклък се измерва с маркови дрешки, питиета, мацки и чат-пат с по някой напомпан с химия бицепс. Да се разплачеш от умиление при целия този Haute Couture на простотията, която на всичкото отгоре, нагло се пъчи в праймтайма на телевизиите, по заглавните страници на вестниците, прелива и във виртуала. Пък и да се неначудиш, как истинските радости и драми на обикновените хора, както и важните теми на деня, остават на заден план. За сметка на баталните сцени, типични за селски хоремаг, с които медиите, на принципа на китайската капка, изнасилват сетивата ни ежечасно…
Цялата статия на Галина Иванова четете в бр. 10/16 март 2016 г. на в. „Тревненска седмица“