Соколски манастир „Успение Богородично”

Соколският манастир „Успение Богородично” се намира в местността Соколова пещера, на 15 км югоизточно от Габрово и на 4 км от архитектурно-етнографския комплекс „Етъра”. С „Етъра” го свързва туристическа пътека, която минава през красива местност, а преходът по нея отнема около 2 часа. До манастира води добър асфалтов път от града.

Манастирът е основан от архимандрит Йосиф Соколски. През 1833 г. до входа на близката пещера Сокола той построил малка дървена църква и паянтова жилищна постройка, а през 1834 г. с помощта на хора от близките села на мястото на дървените постройки е издигнат и осветен голям храм. Храмът представлява еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда, а стенописите в него са направени по-късно.

През Възраждането в Соколския манастир е основано килийно училище. В годините до Освобождението през 1878 г. светата обител e давала убежище на бореца за свобода Васил Левски и четата на капитан дядо Никола – друг радетел за национално освобождение. През Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) манастирът е превърнат в лазарет за ранените руски войници.

През 1868 г. в манастирския двор известният в цяла България самоук майстор строител Колю Фичето построил кръгообразна каменна чешма с осем чучура, която е запазена и до днес и е една от най-интересните забележителности в манастира. Смята се, че Колю Фичето е построил също и красивата каменна стена и костницата до манастирския храм.

До средата на ХХ в. манастирът е бил мъжки, но през 1959 г. тук се преместили монахините от Габровския девически манастир. Оттогава Соколският манастир е девически. При преместването си монахините донесли ценни икони и документи.