1700 години от Медиоланския едикт и Тревненската иконописна школа

През 313 г.  с Миланския едикт християнството става официална религия и гоненията към християните са преустановени.

Самият император макар и още да не е приел официално христовата вяра участва активно на Първи вселенски събор. На този събор много активно участва и св. Атанасий Велики, който защитава православието от арианската ерест. На този събор императорът внася един важен термин свързан с Троичноста на Бог. А именно терминът „единосъщ с Отца“ за вярващите християни този термин е известен. За невярващите ще поясна, че това е част от Символа на вярата. А именно, че Светия Дух е единосъщ с Отца. Този именно момент е нарисувал нашият талантлив зограф Йоаникий когато е изобразил самия  св. Атанасий и император Константин Велики на събора в Никея през 325 г.

Нашите зографи са пресъздали събитие станало 1525 години преди те да се родят. Това показва, че Символа на вярата е вечен, той е в сила и днес. Както е вечен и Бог. Защото една от категориите на Бог е вечността. Бог е всеблаг, вездесъщ, все свят, необхватен, милостив и най-важното – Той е причина сама на Себе Си. Той е причината за нашето съществуване. Бог не означава име то е понятие, а понятията са свързани с представите, те са присъщи на интелекта. Много често по тревненските икони ние ще видим и символа на християнството – кръстът. Войниците видели посред бял ден на небето кръст от звезди с надпис „С това ще победиш”. Това е победата на император Константин Велики в битката му срещу Максценций при Верона.

…

Материалът е подготвен от Емилия Серафимова, богослов. Целия текст може да прочетете в брой 10 на «Тревненска седмица».

Вашите мнения и коментари можете да ни изпращате на емейл: trsedmica@unicsbg.net